— О-о-о.
— Но дори и това не е.
— Тогава какво?
Мишока отново поклати глава.
— Когато претичах през потрошеното стъкло, за да…
Катин кимна.
— Отвън топлината беше невероятна. На третата крачка вече си мислех, че няма да успея. Тогава видях къде го беше оставил капитана, по средата на склона. Стиснах очи и продължих да вървя. Имах чувството, че ще ми изгори босия крак, и се наложи половината път надолу да подскачам на другия. Както и да е, стигнах до него, взех го и… Тогава ги видях.
— Принс и Ръби ли?
— Тя се опитваше да го издърпа горе на скалата. Щом ме видя, тя спря. Аз се уплаших. — Вдигна очи от ръцете си. Пръстите му бяха стиснати, ноктите му се впиваха в мургавите длани. — Обърнах сиринкса към нея и едновременно пуснах светлина, звук и мирис. Много силно. Капитанът не знае как да накара сиринкса да направи, каквото той иска. Но аз зная. Тя ослепя, Катин. И по всяка вероятност съм пръснал и двете й тъпанчета. Лазерният лъч бе толкова силен, че косата й пламна, после огъня обхвана дрехата й…
— О, Мишок…
— Бях страшно уплашен, Катин! След всичко което става между капитана и тях. Но, Катин… — Шепотът се заблъска във всички буци в гърлото на Мишока. — Не е хубаво да си толкова уплашен…
— Кралицата на мечовете.
— Краля на мечовете.
— Влюбените. Аз съм. Асо мечове…
— Тайи, ела и смени Идас за малко. — Гласът на ван Рей прозвуча от високоговорителите.
— Слушам. Тройка мечове само глупак може да играе. От мен Императрицата. Аз съм. — Тя събра картите, стана от масата и тръгна към своята проекционна камера.
— Ей, Мишок? — протегна се Себастиан.
ГЛАВА СЕДМА
Външни колонии (корабът Рок), 3172
— Какво?
Себастиан вървеше по синия килим и разтриваше ръката си. За около четиредесет и пет секунди медицинската уредба на кораба беше наместила счупения му лакът, а по-малките му рани отнеха още по-малко време. Апаратът присветна с няколко странно оцветени светлинки, когато положиха в него черното нещо с разрушени дробове и три спукани хрущялни връзки на ребрата. Но Тайи упорито продължи да програмира, докато уредбата бръмчеше над звяра. Злокобно и щастливо, сега създанието куцукаше зад своя господар.
— Мишок, защо корабния лекар да оправи твойто гърло не оставиш? — Той отпусна ръката си. — Хубава работа можеше да свърши той.
— Не може. Когато бях дете, се опитваха на два-три пъти. Преди време се отказаха окончателно. Беше, когато си получих розетките. — Мишока вдигна рамене.
Себастиан се намръщи.
— Това в днешно време сериозно не звучи.
— Вярно че не звучи — отвърна Мишока. — Това не ми пречи. Те просто не могат да го оправят. Това било неврологично нещо-си-там.
— Какво било?
Мишока обърна длани и погледна отсъсващо.
— Неврологично съвпадение — намеси се Катин. — Незахванатите ти гласни струни са вероятно вроден дефект на неврологично съвпадение.
— Да, точно така казват.
— Има два вида вродени дефекти — започна да обяснява Катин. — И в двата случая част от тялото, вътрешна или външна, е деформирана, атрофирана или просто лошо пасва.
— При мен всички гласни струни са налице.
— Но в основата на мозъка ти има едно малко снопче нервни окончания, които, гледани в разрез, малко или много изглеждат като прототип на човешко същество. Ако прототипът е пълен, тогава мозъкът има всичкия нервен инструментариум, за да командва цялото тяло. Много рядко се случва така, че прототипът има същите увреждания като тялото, какъвто е случаят на Мишока. Дори физическият недостатък да бъде отстранен, в мозъка все пак липсват нервните окончания и връзки, необходими за управлението на физически изправния орган.
— Сигурно и с ръката на Принс е същото — каза Мишока. — Ако ръката му беше откъсната при злополука или нещо подобно, те биха могли да му присадят друга, да я свържат с вени, нерви и всичко друго, и да я направят чисто нова.
— О-о-о — възкликна Себастиан.
Линсеъс слизаше по рампата. Белите му пръсти разтриваха китките, които бяха като палки от слонова кост.
— Капитанът наистина прави един фантастичен полет…
Идас застана на ръба на басейна.
— Тая звезда, дето е тръгнал той, къде е…
— …по координати попада в края на вътрешния ръкав…
— …във Външните колонии, а после…
— …дори отвъд Далечните външни колонии.
— Много път дотам има — обади се Себастиан. — И през цялото време капитанът сам полета ще управлява.
— Капитанът има много неща, които трябва да премисли — изказа предположението си Катин.