Мишока надяна кожения ремък на рамото си и рече:
— И много неща, за които изобщо не желае да мисли. Ей, Катин, какво ще кажеш да си довършим оная партия шах?
— Видях номерата ти с топа — отвърна Катин. — Дай да играем честно.
Те седнаха до шахматната дъска.
След като изиграха три игри, гласът на ван Рей проехтя в салона.
— Всички да се явят в излъчвателните си камери. Наближаваме опасни напречни течения.
Мишока и Катин се надигнаха от пълните с глицерин столове. Катин скочи към малката врата зад витата стълба. Мишока забърза по килима и нагоре по трите стъпала. Огледалното пано се плъзна в стената. Той прекрачи една кутия с инструменти, навит кабел, три захвърлени запаметяващи елемента с негодни бобини — намотките им бяха протекли и там, където влагата беше изсъхнала, имаше солени петна върху платките, — и седна върху кушетката си. Размота кабелите и ги включи.
Олга настоятелно примигваше отгоре, отдолу, навсякъде около него.
Напречните течения — червени и сребристи паети, пръснати със шепа в пространството. Капитанът ги насочи срещу течението.
— Трябва да си бил много добър състезател, капитане — обади се Катин. — На каква яхта си летял? В училището имахме състезателен клуб, който даваше три яхти под наем. Един семестър си мислех да наема една от тях.
— Млъкни и дръж платното си стабилно.
Тук, в най-долната част на галактическата спирала, имаше по-малко звезди. Тук и гравиметричните потоци бяха по-слаби. Полетът в центъра на галактиката, където силите бяха по-големи и действаха постоянно, създаваше условия да се борави с десетки противоречащи си една на друга честоти. Сега капитанът трябваше просто да подбере подходящия сноп йонизирани изкривявания.
— Къде отиваме, впрочем? — попита Мишока.
Лорк посочи координатите върху статичния модел и Мишока ги прочете от подвижния.
Къде беше тази звезда?
Ако се вземат понятията „отдалечен“, „изолиран“ или „неясен“ и им се придаде точно математическо изражение, то при тази точна формулировка те ще изчезнат.
Звездата се намираше точно на мястото, където тези понятия изчезват.
— Моята звезда. — Лорк дръпна платната настрани, така че да могат да я видят. — Това е моето слънце. Това е моята Нова със светлина от преди осемстотин години. Гледай внимателно, Мишок, и добре замахвай платна. Ако проявиш привързаност с платната и ми спестиш една секунда към това слънце…
— Е-е стига, капитане!
— …ще забия колодата на Тайи в твойта глътка, напряко. Затова хубаво замахвай.
Мишока замахна така, че в главата му нахлу пълен мрак.
„Капитаните, които не са оттук, започна да размишлява Лорк, когато теченията се изчистиха, когато попадат в променливия хаос на централната ос, не тръгват да излизат с теченията на основния енергиен поток, за да се спасят, както това става в Плеяди. Те изоставят лъча, завъртат се и хлътват надолу с главата в целия този боклук. Половината от произшествията, за които сме чували, са ставали със самонадеяни капитани. Говорил съм на времето с някои от тях. Те са ми казвали, че тук на ръба, именно ние забиваме корабите в гравитационни завихряния. Вие винаги заспивате, разчитайки на екипажа си — ми казваха те.“
Той се разсмя.
— Капитане, ти много летя — каза Катин. — Личи си вече. Защо не се изключиш за малко?
— Чувствам се така сякаш размахвам пръсти из въздуха, в очакване да уловя нещо. Ти и Мишока оставате включени. Останалите куклички, можете да се изключите.
Платната започнаха да се свиват и нагъват докато всяко от тях заприлича на сноп светлина. Светлината угасна.
— Ей, капитан ван Рей, нещо…
— …нещо искахме да те попитаме…
— …преди. Имаш ли още…
— …можеш ли да ни кажеш къде си сложил…
— …разбира се, ако всичко е наред, капитане…
— …блаженството?
Нощта бързо настъпваше пред очите им. Платнаха ги отнасяха към един миниатюрен отвор в кадифения мрак.
— Тези от мините на Табмън сигурно доста добре си прекарват свободното време — обади се Мишока след малко. — Сетих се за нещо, Катин. Когато се мотаехме с капитана из Голд да търсим блаженството, там имаше много хора, които се опитваха да ни хванат на работа. Знаеш ли, тогава се замислих: розетката си е розетка, куплунга си е куплунг и ако аз съм включен в единия край, хич няма да ме интересува дали в другия има платно на космически кораб, мрежа за лов на аквалати или изкопчийска машина. Струва ми се, че бих могъл да поработя там за известно време.
— Дано сянката на Аштън Кларк да витае над дясното ти рамо и да пази лявото.
— Благодаря.