Пое управлението от мачтовите киборги, обърна Какаду около собствената му ос и го насочи срещу снопа светлина. Корабът се хвърли напред.
Двете камери се завъртяха, за да го уловят във фокус.
— Какво правиш, Лорк? — извика Ръби.
— Спрете го! — чу се вик от трупа. — Той ни носи към слънцето.
Ръби се хвърли към Лорк и го хвана. И двамата се завъртяха, олюляха се. Стаята и слънцето навън се сляха в очите му като двойна експонация. Тя хвана примката на кабела, заметна я около врата му, затегна я и започна да го души. Обвивката на кабела се впи във врата му. Той провря едната си ръка под кабела, а с другата я блъсна в лицето. Ръби изръмжа и главата й се отметна назад (ръката му блъскаше в центъра на светлината). Косата й се плъзна и се разпиля, перуката падна от обгорения скалп. Беше ползвала медицинската уредба само за лечение. Козметичната пласти-кожа, с която беше възстановила лицето си, се разкъса между пръстите му. Гумения пласт се смъкна от покритите с петна и дупки бузи. Лорк внезапно дръпна ръката си. Обезобразеното й лице закрещя през огъня към него. Той се отскубна от ръцете й, стегнали врата му и я блъсна силно назад. Ръби залитна, настъпи плаща си и падна. Той се обърна точно, когато от тавана към него се спусна механичната ръка.
Хвана я.
Тя беше по-слаба и от човешка ръка.
Лесно я задържа на една ръка разстояние, докато пръстите се гърчеха в яростния огън на звездата.
— Спри! — изрева той.
В същия момент поиска да изключи сензорните входове в целия кораб.
Екраните посивяха.
Сензорните входове обикновено бяха разпръснати из шестте кабини на мачтовите киборги. Огънят нахлу в очите му.
— За Бога, какво се опитваш да направиш, Лорк?
— Да се гмурна в ада и да измъкна илириона с голите си ръце!
— Той е луд! — изпищя трупът. — Ръби, той е луд! Той ни убива, Ръби! Той само това иска, да ни убие!
— Да! Убивам ви! — Лорк отблъсна ръката.
Тя докопа кабела, който висеше от китката му, за да изскубне куплунга. Лорк отново хвана ръката. Корабът се разклати.
— За Бога, Лорк, измъкни ни оттук! — викаше трупът. — Измъкни ни оттук!
Корабът отново се разлюля. Изкуствената гравитация се задържа доста дълго и течността се блъсна в предната част на резервоара. Щом гравитацията се нормализира, стъклото стана на гранули.
— Твърде късно е — прошепна Лорк. — Хванати сме в гравитационна спирала.
— Защо правиш това?
— Просто за да те убия, Принс. — Върху лицето на Лорк бе изписана ярост, докато смехът му я разнесе. — Това е всичко, Принс! Това е всичко, което искам да направя сега!
— Не искам да умирам ОТНОВО! — изпищя трупът. — Не искам да пламна като горящо насекомо!
— Да пламнеш ли? — лицето на Лорк се сгърчи под белега. — О, не! Това ще става бавно, по-бавно отпреди. Ще трае десет, двадесет минути най-малко. Вече става горещо, нали? Но през следващите пет минути горещината няма да е непоносима. — Лицето на Лорк потъмня под златистия блясък. При всеки звук устните му се овлажняваха от слюнка. — Ще се свариш в собствения си сос като риба… — Той млъкна, за да почеше корема си под дрехата. Огледа стаята. — Какво може да гори тук? Драпериите? Плотът ти от истинско дърво ли е направен? И всички тези хартии?
Механичната ръка се изскубна от ръката на Лорк. Залюля се над стаята. Пръстите стигнаха ръката на Ръби.
— Не, Ръби! Спри го! Не допускай да ни убие!
— Ти си в течност, Принс, така че преди да изгориш, ще ги видиш пламнали. Ръби, по обгорените вече места ти няма да се изпотиш. Така че ти първа ще умреш. Той ще може да те наблюдава няколко минути преди собствените му течности да започнат да кипят, гумата да гори, пластмасата да се топи…
— Не! — ръката се изтръгна от ръката на Ръби, залюля се отново над стаята и се заби в предната част на резервоара. — Престъпник! Крадец! Рецидивист! Убиец! Убиец! Не…!
Ръката беше по-слаба от онази на Таафайт.
Стъклото също.
Стъклото се счупи.
Хранителните флуиди опръскаха Лорк, който затанцува назад върху подгизналите си сандали.
Трупът в резервоара се сбръчкваше, превръщаше се в плетеница от тръби и жици.
Образът върху камерите беше напълно разфокусиран.
Ръката изтропа върху мокрите плочки.
Когато пръстите се успокоиха, Ръби изкрещя, изкрещя отново. Тя се хвърли на пода, пропълзя по раздробения пласт стъкло, сграбчи трупа, притисна го към себе си, целуна го и изкрещя, целуна го отново, като се олюляваше напред-назад. Плащът й в локвата потъмня.