— Ти, Джак, си се сгодил със самия дявол! Досега трябваше да < умреш поне пет пъти. Господ ми е свидетел, че имам хиляди причини да те убия, но кой знае защо ти си още жив. И откъде се взе, този, как се казваше… Да, Зинар. Този Зинар, който каза, че ти си го довел до тази дупка, така каза той — „дупка“! Искам веднага да ми кажеш кой е този Зинар и което е по-важно, накъде отиде с моя психотрон. Скъпо ще ми пл…
— Той е взел психотрона — прекъснах го недоумяващо аз. — Зинар е взел психотрона. Значи затова е дошъл тук, а аз, глупакът, си помислих, че е дошъл да ме спасява…
— Глупости — изтърси Растър. — Корабът. Ами, да, всичко е било капан от самото начало. Дали са ми техен кораб, за да могат да ме проследят и после да се доберат до…
— Чакай, чакай! Успокой се малко, кои са тезе „те“ и откъде ги познаваш?
— Ще ти кажа само при условие, че ти ми обясниш за какво щеше да използваш психотрона.
— Щях да го използвам ли! Та аз тепърва се каня да го използвам. Имам намерение да отида и да си го взема, и ти си човекът, който ще ме заведе до там!
— Съжалявам, Растър, ще трябва да те разочаровам. Ти знаеш моето условие. Никъде няма да мръдна докато не ми кажеш всичко. Той ме гледа дълго без да каже нито дума. После кимна на своите стражи и те отведоха Хред. Останахме само двамата и мрачната тишина на Калания.
VI.
— Сега вече знаеш всичко — каза Растър и веднага една дузина дула се насочиха в моята физиономия Той продължи:
— Най-добре да тръгваме веднага. Трябва да потърсим кораба, с който си дошъл, но се съмнявам, че още ще е там. Предполагам, че е взривен, но може и да са си го взели. Човек никога не може да бъде сигурен. Двама от неговия отряд ме развързаха и Растър каза:
— Да вървим! След десетина часа се намирахме в орбита около Калания, летейки към мястото, където бях оставил звездния кораб на риканците. Навън звездите бяха в строен ред и напомняха много на земното небе. Хред се бе унесъл отново в сън, а Растър и неговият екипаж седяха мълчаливо в креслата си, всеки вглъбен в себе си. Концентрирах се върху думите на Растър. Според него нашествието на Зинар бе отървало засега цялото човечество в галактиката от завладяване. Растър се надявал чрез супероръжието да покори разумното население в Галактиката и да властва над него. За момент бях занемял, но трябваше да призная, че колкото и налудничаво да звучеше тази идея, за жалост тя имаше съвсем реално покритие. Не бе ясно дали Зинар бе действал от хуманни подбуди или и той бе имал някакви користни цели?! Както бе предположил Растър, корабът, с който бях дошъл липсваше, така че поехме курс към Нора, към неизвестния и загадъчен „Народ на Рика“. Приближихме Нора от същата посока, от която дойдохме с Растър преди време. Планетата все така беше запазила мъгливо-призрачната си тишина. Физико-измервателните уреди и радарите все така упорито мълчаха. Отново никакво наличие на живот. Как Растър се надяваше да открие Зинар, за мен бе загадка. Приземихме се и веднага напуснахме кораба. Двамата с Хред бяхме вързани един за друг, а поотделно бяха вързани ръцете ни отзад. Попитах Растър как възнамерява да потърси заветната си цел.
— Ще пуснем няколко глайдера и ще изследваме всяко забутано кътче от гадната им планета — заяви той и многозначително ме погледна. — През това време вие двамата ще бъдете осъдени да обитавате — кимна към новопостроената палатка, която явно щеше да бъде използвана за базов лагер — това място вързани. Всеки опит за бягство от ваша страна би бил глупава постъпка и тя ще бъде наказана много строго, бъдете сигурни в това! Хред ме погледна отчайващо и аз свих рамене. Отново ни очакваха тежки дни. Нощта прекарахме неспокойно, будейки се час по час от шума на излитащите и кацащи глайдери. Растър бе въвел строга дисциплина, всички работеха много усърдно. Безуспешните ни опити да заспим бяха окончателно осуетени от сигнално-червената точка, появила се на радара. Мълчаливомигаща, тя предизвика невероятно количество шум и суета с появяването си. Един от глайдерите явно бе открил някаква следа. Растър се появи тутакси и натисна комутатора за свръзка:
— Какво има, Ърл? — Растър, за бога, човече, трябва да видиш това. Открих нещо подобно на пещера и вътре, о, няма да повярваш — огромна зала, цялата осветена в лунна светлина и в средата на нисък пиедестал си лежи психотрона. Като чисто нов, такъв, какъвто ние го направихме. По-добре побързайте! Понесохме се, по-точно ни понесоха към координатите, които беше дал Ърл със завидна скорост. Не ме напускаше мисълта обаче, че по-скоро това можеше да се окаже някаква клопка. Всичко беше толкова странно нагласено, и все пак Растър така се беше вторачил напред, че едва ли нещо би го разколебало от пътя му. На пръв поглед пещерата трудно се забелязваше. Ърл бе застанал на самия и вход, и ни махаше като полудял кантонер. Растър захвърли своя глайдер и хукна към пещерата. Нас двамата с Хред ни свалиха и ни поведоха също натам.