— Знаех си, че ще го намерим, нали ти казвах — крещеше възбудено Ърл. Растър само отвърна късо:
— Води ни! Вътре всичко ми изглеждаше познато и същевременно съвсем чуждо. Това смесено чувство ме обземаше все повече и повече. Пещерата бе доста просторна и действително бе осветена с малки светлинки, които напомняха глухо лунно отражение. На сиво-синкавата платформа, в центъра на пещерата, отразяващ това неясно сияние, лежеше психотрона. Точно така, както си го бяха представяли всички учени на Земята; по същия начин, предполагам, го бяха виждали в съзнанието си. На пръв поглед приличаше на най-обикновен лъчев пистолет. Но при мисълта каква необикновена сила и мощ даваше на притежателя си, човек изпитваше респект пред това оръжие. В първия момент всички спряхме и онемяли го гледахме властолюбиво. В следващият миг Растър го сграбчи и го насочи към мен:
— Време е да те пратя на оня свят, където ти е мястото, нещастно създание, наречено Джак! Точно тогава цялата зала сякаш се срути над нас. Милиони гласове слети в един, усилени многократно прогърмяха в хор:
— Добре дошли, нещастници! Време е за вашето възмездие! — Това са те! — извика Хред — Ние сме в техния капан! Сводът, през който бяхме влезли се срути миг, след като трима от свитата на Растър хукнаха да бягат. Шумът от експлозията бе далеч по-незначителен от камбанните гласове над нас, стотици триъгълни светлинки надвиснаха като звезди. Растър изглеждаше като гротескна картинка — леко разкрачен, с ръце, държащи целта на своя живот. Властта, която той смяташе да притежава, изведнъж му се изплъзна от ръцете, оставяйки му един изплашен и объркан поглед. Той си вдигна пистолета и бясно натискайки спусъка, закрещя:
— Назад, негодници! Ще ви избия до един! Няма да ви позволя да ми вземете психотрона! Той е мой! В следващия момент той изтърва пистолета на пода, хвана си главата с двете ръце, наведе се и зави от болка. Главата му експлоадира като реактивен двигател. Ужасени, ние чакахме нашата злокобна участ.
— Окаяни глупаци! — прогърмяха гласовете отново — Опитахте се да застрашите нашата мощ, създавана с милиони години. Никой не може да бъде по-могъщ от нас! Ние ще завладеем Галактиката, не вие с вашите смешни планове! Растър бе пръв, вие сте следващите, които ще умрете?! Пещерата закънтя и се затресе. Трима души от охраната се хванаха по същия начин и закрещяха от страх. Внезапно ме осени идея. Бяхме обречени и без това, нищо не ми пречеше да я опитам. Хвърлих се напред и с един скок стигнах до мъртвото тяло на Растър. Сграбчих психотрона и моментално го насочих към гърчещите се тела на рианците. Концентрирах цялото си съзнание и воля в една единствена кратка команда и натиснах спусъка. Резултатът бе поразяващ. Всичките тези триъгълни очи, цялото синкаво сияние над главите ни, тайнственото разумно население на тази планета експлоадира в мощна ярко пурпурна експлозия. Покривът на пещерата изчезна, самата тя се напука в огромни цепнатини. Спаси ме пиедесталът, до който бях легнал и донякъде тялото на Растър. Окашлях се, изтупах праха от себе си и се надигнах. Прахът наоколо още не бе улегнал. Огледах се. Наоколо всичко бе замряло. Неможех да повярвам на очите си. С един изстрел бях унищожил една цяла ци вилизация и същевременно бях освободил нищо неподозиращата Галактика от нейните евентуални могъщи завоеватели. Изведнъж нещо в ъгъла помръдна. Насочих пистолета натам и тръгнах съвсем бавно. Накой се покашля и се изправи.
— Надявам се, няма да ми взривиш главата — каза съвсем познат глас. — Все още не мога да повярвам как го направи.
— Радвам се, че и ти си оцелял — казах аз и го прегърнах. След това се огледах наоколо. — Както гледам обаче, сме останали само двамата. Поне полета към дома ще бъде в приятна компания.
VII.
На изходния терминал в аеропорт Денвър бе доста оживено. На Земята, както винаги от доста години насам, бе доста горещо. Хред държеше в една ръка еднопосочния билет до Калания, а в другата малкия багаж, придобит по време на престоя му на Земята.
— Все още не мога да разбера, Джак, как го направи или поне как се сети?
— Античастици, Хред, само едни античастици. Те използваха тяхната мисловна енергия, за да разрушат мозъчната кора на хората. Аз просто насочих моя концентриран мисловен заряд в главите на гърчещите се рианци, използвах мозъчната им кора за усилвател и по този начин разруших съзнанието на нашите агресори.