Вече беше време да им покаже оръжието.
Диксън го извади от кобура. Имаше формата на голям пистолет, беше необикновено тежко и лошо балансирано. Изобретателите му бяха обещали при бъдещите модели да намалят теглото и да приближат центъра на тежестта до ръката. Но Диксън беше напълно доволен от оръжието. Той му се възхити за миг, повдигна лоста на предпазителя и го постави на единичен огън.
Глутницата, виейки и леейки лиги, се нахвърли върху му. Диксън се прицели спокойно и натисна спусъка.
Оръжието избръмча тихо. На разстояние от стотина метра изчезна изведнъж цяла част от гората.
Диксън бе пуснал в действие първия дезинтегратор.
От дулото, което нямаше и два сантиметра, лъчът се бе разширил неколкократно до максималния диаметър от четири метра. Един конусообразен участък на височината на бедрото и с дължина около сто метра бе отсечен от гората. Нищо не съществуваше повече там. Дървета, насекоми, растения, храсти, диви кучета, пеперуди — всичко беше изчезнало. Надвиснали клони от това място изглеждаха като отрязани с гигантски бръснач.
Диксън прецени, че с този единствен изстрел бе убил най-малко седем диви кучета, седем хищника, с огън, продължил половин секунда! И никакви трудности с отклонението, никакви проблеми с балистиката, каквито имаше при ракетните автомати. Не бе нужно да се зарежда, понеже оръжието можеше да стреля в продължение на цели шестнадесет часа.
Съвършеното оръжие!
След като прибра оръжието в кобура, той се обърна и продължи нататък.
Навсякъде цареше мъртва тишина. Горските жители размисляха върху новото, което бяха видели. Мигове по-късно се бяха освободили от вкаменението си. Синьо-оранжевите скокливци се люлееха над него по дърветата, лешоядът отгоре се спусна и други черноперести птици също се присъединиха към него. В шубрака ръмжаха дивите кучета.
Още не се бяха отказали. Диксън ги чуваше да шумолят от двете му страни. Но не се оставяха да бъдат видени.
Той извади оръжието и се запита дали ще се осмелят отново да нападнат. Осмелиха се.
Петнистосиво куче изскочи от храста зад Диксън. Оръжието жужеше. Хищникът изчезна по средата на скока и дърветата затрепериха, когато въздухът се втурна с гръм във внезапния вакуум.
Друго куче нападна и Диксън го дезинтегрира. Сбърчи чело. Човек не можеше да причисли тези животни към глупавите. Защо не се поучаваха от положението, че бе невъзможно да се противопоставят на него и на оръжието му? В цялата галактика съществата бързо се бяха научили да бъдат предпазливи спрямо въоръжен човек. Защо тогава не го сториха и тези животни?
Три кучета без предупреждение скочиха от различни страни. Диксън включи автоматиката и както човек, който размахва коса, ги покоси. Прахът се просмука и изпълни вакуума със светещи частици.
Диксън се прислуша напрегнато. Гората изглеждаше изпълнена с ръмжене и виене. Отвсякъде прииждаха насам глутници, за да се включат в атаката.
Защо не разбираха?
Съвсем внезапно прозря истината. Те не разбираха, мислеше той, понеже урокът им бе поднесен твърде скрито и сложно! Оръжието унищожаваше безшумно, бързо и чисто. В повечето случаи засегнатите животни просто изчезваха. Нямаше предсмъртни стонове, нито рев, нито виене.
И преди всичко липсваше шумният взрив, който би ги изплашил, не миришеше на барут, не се чуваше изщракването на новоизстрелян патрон…
Диксън си мислеше: може би не бяха достатъчно хитри, за да признаят дезинтегратора за смъртоносно оръжие. Вероятно въобще не бяха осъзнали какво ставаше тук. Може би го смятаха за беззащитен.
Той вървеше бързо през тъмната гора. Убеждаваше се, че не е в опасност. Това, че не можеха да разберат с какво смъртоносно оръжие разполага, не променяше факта, че то функционира. Въпреки това щеше да иска при следващия модел да се погрижат за гърмежа. Не можеше да бъде особено трудно. И човек щеше да разполага с допълнително подсигуряване.
Скокливците по дърветата станаха вече по-нагли. Те се люлееха с протегнати надолу нокти, докато висяха на клоните близо до главата му. Вероятно се хранят с месо, помисли си Диксън.
Изведнъж скокливците се разбягаха с пронизителни писъци. Листа и малки клони заваляха отгоре. Самите кучета бяха изплашени за момента.
Диксън се смръщи — преди да се просне на земята. Дебел тежък клон го бе ударил по лявото рамо при падането си.