Оръжието се изплъзна от ръката му. Отлетя на десетина метра, като описа висока дъга. Все още бе включено на автоматичен режим и унищожи храсталака.
Диксън изпълзя изпод клона и се втурна към оръжието. Един скокливец го изпревари.
Диксън се хвърли с лице към земята. Скокливецът въртеше триумфиращо дезинтегратора около себе си. Грамадни дървета, съсечени по средата, се сгромолясаха долу с трясък. Въздухът се изпълни с падащи клончета и листа, по земята се появиха дълбоки ровове. Един лъч проряза стоящото близо до Диксън дърво, като премина над краката му. Диксън се претъркаля по-надалеч. Следващия път лъчът пропусна за малко главата му.
Бе загубил вече надежда. Но тогава заговори любопитството у скокливеца. Крещейки радостно, той обърна оръжието и се опита да погледне в дулото му.
Черепът на животното изчезна безшумно.
Диксън използва този шанс. Скочи, втурна се, прескочи един ров и се вкопчи в дезинтегратора, преди той да попадне в ръцете на друг скокливец. Изключи автоматиката.
Отново се появиха много кучета. Те го наблюдаваха неотклонно.
Диксън все още не се осмеляваше да стреля. Ръцете му трепереха толкова силно, че сам бе в по-голяма опасност от животните. Заобиколи ги и продължи към кораба, като се клатушкаше.
Кучетата го последваха.
Диксън бързо се окопити. Гледаше втренчено блестящото оръжие в ръката си. Уважението му към него бе пораснало. Изпитваше обаче лек страх, по-голям от този, който бяха проявили кучетата. Явно те не свързваха опустошенията с оръжието. Трябва да им се е сторило, като че ли внезапно се бе вдигнал страхотен вихър.
Но вихрушката бе отминала. Можеха отново да нападнат.
Диксън достигна до гъст храсталак, през който си проправи път с изстрел. Отстрани кучетата се движеха в крак с него. Той стреляше в гъсталака, без да гледа, и случайно засегна едно куче. Сега те наброяваха няколко дузини и се приближаваха все повече.
По дяволите, не се ли изплашиха от големия брой на жертвите?
Тогава му стана ясно, че те не можеха да броят.
Той се отбраняваше, навлизайки навътре в храсталака. На пътя му лежеше як корен на близкото дърво, който се издигаше като преграда.
Коренът се изправи и разтвори огромни челюсти точно под краката му.
Диксън стреля сляпо, държейки три секунди дулото насочено надолу, като едва не засегна собствените си крака. Съществото изчезна. Диксън преглътна, олюля се и се подхлъзна в ямата, която бе издълбал с оръжието си.
Падна тежко и си навехна левия глезен. Кучетата наобиколиха ямата, готови да се нахвърлят вътре, като ръмжаха и лигите им течаха.
Само да запазя спокойствие, казваше си Диксън. Отнесе с два изстрела животните от ръба на ямата и се опита да се измъкне.
Стената беше твърде стръмна и изгладена като стъкло от лъча на оръжието му.
Напразно опитваше отново и отново, като безсмислено изразходваше силите си. После се принуди да поразмисли. Оръжието го бе докарало до това положение, то трябваше и да го изведе.
Този път издълба леко изкачващ се наклон от ямата и излезе, като куцаше със сбръчкано от болка лице.
Не трябваше да натоварва левия си глезен. Болката в лявото му рамо ставаше все по-силна. Клонът трябва да е счупил някоя кост, казваше си той. Взе една от лежащите наоколо тънки пръчки за патерица и закуцука нататък.
Кучетата нападаха на няколко пъти. Той ги дезинтегрираше и оръжието натежаваше все повече в десницата му. Лешоядите се въртяха наоколо, за да клъвнат нещо от срязаните трупове на кучетата. Диксън усещаше как бавно му притъмняваше пред очите. Бореше се срещу това. Не трябваше да губи сега съзнание, докато кучетата го заобикаляха.
Корабът се очертаваше вече. Диксън започна да тича тромаво, но се отказа веднага. Кучетата скочиха върху му.
Стреля да ги раздели в средата, като засегна при това част от ботуша си. Събра силите си и се помъкна напред.
Чудесно оръжие. Обаче опасно и за стрелящия. С удоволствие би взел сега на прицел някой от създателите му.
Как можеше да се конструира пистолет, който не гърми!
Достигна кораба. Кучетата го наобиколиха, докато се бавеше с въздушния шлюз. Диксън унищожи двете най-близо дошли животни и се катурна във вътрешността на кораба си. Отново мрак застрашаваше да го погълне. Повдигаше му се.
С последни сили дръпна вратата на шлюза и се свлече в едно кресло. Най-накрая на сигурно място!
Тогава дочу леко ръмжене.
Бе затворил със себе си едно от кучетата.
Ръката му бе твърде слаба да повдигне оръжието, но бавно той успя да го направи. Кучето, което в тъмнината бе трудно различимо, скочи върху него.
В един ужасно дълъг миг Диксън мислеше, че не може да стреля. Кучето се стремеше към гърлото му. Ръката му трябва да бе задействала спусъка, когато по рефлекс я отдръпна.