И вече сме се захванали, помисли си Корбел. Може би резултатът ще е доста добър.
— Дори любовните истории се различават една от друга — промърмори замислено той. — Феромони! Божичко, какъв способ да спасим света. Не можеш ли поне да промениш проклетата машина, та да превежда с твоя глас?
— Добре. Още утре — отвърна му старческият глас.
— И ако държиш да запазя разсъдъка си, предай ми контрола над Пирса. Омръзна ми да се разпорежда с моя живот.
— Сега ли?
— Утре. — Имаше още нещо, което би искал да направи. Мечтаеше да стисне проклетото сребърно бастунче и да го натроши с няколко удара в черепната кутия на Пирса. Но както Пирса, така и бастуна можеха да им потрябват срещу Момчетата, ако се появят тук по-рано от предвиденото.
Той се надигна и потърси превръзката… после се отказа, притисна се в тялото на Мирели-Лира и вдъхна от аромата й. Уран вероятно вече беше ги беше подминал и Земята се носеше към своята нова орбита, а спасяването на света можеше да изчака до утре. Защо пък да не използват предимствата на парфюма от феромони, разбира се в малки дози и когато е необходимо…