Към тях се приближи електрокар и Корбел реши, че засега разходката по лунната повърхност се отлага. Очакваше да се отправят към някой от куполите, но пазача насочи колата право към кораба. Пътят бе доста дълъг.
Когато най-сетне спряха под него, звездолетът изглеждаше невъобразимо голям. Точно над бе прикачен масивен цилиндър с размерите на блок — животоподдържащата система. Тесен ръкав я свързваше с главния корпус. Миниатюрният купол на носа вероятно беше пилотската кабина.
— А сега провери кораба — рече му пазачът.
— Ама ти си можел да говориш?
— Да. От вчера, след кратък курс.
— Аха.
— Три неща не наред с този кораб. Ти намериш и трите. После кажеш мен. Аз кажа него.
— На него? О, на пилота. И после какво?
— После ти поправиш една от повреди, ние поправим други две. Накрая изстрелваме теб.
Значи отново ще го подложат на изпит. Дано да е последният. Корбел кипеше от гняв. Първо се захвана с проверката на полевите генератори и постепенно забрави за пазача, пилота и надвисналия над главата му меч. Познаваше добре кораба. Колко часове бе прекарал в учебното кресло, изучавайки устройството му до най-малкия детайл. Почувства как първоначалното му безсилие се измества от нарастваща увереност. В него се надигаше неподозирана животинска сила, ярост, енергия, която… да, налягането във водородния контейнер бе повишено далеч над допустимото. Въпросът не търпеше отлагане.
— Ще изпусна част от съдържанието — предупреди той пазача. — Прикрепете го към танкера. — Той отвори внимателно клапата и изпусна част от водородния газ, снижавайки вътрешното налягане без да позволи на самото гориво да излезе навън. В края на операцията течният водород щеше да се сгъсти и да започне да кристализира.
Корбел приключи с външния преглед без да открие нови повреди. Нищо чудно — човешкото око едва ли беше по-чувствително от многобройните прибори и датчици, които следяха състоянието на кораба.
Въздушният шлюз беше оборудван с тройна врата, не толкова за да запази въздуха, колкото да го подсигури в случай, че по някаква причина бъде изгубен външният люк. Корбел спусна люка зад себе си, изчака да пламнат зелените индикатори и след това отвори вътрешната врата. Миг преди да разкопчее шлема хвърли поглед към датчиците под брадата му.
Вакуум?
Той замръзна. Корабните индикатори показваха, че атмосферата е нормална. Тези на скафандъра твърдяха, че е обкръжен от вакуум. На кое да вярва? Едва сега си спомни, че при влизането не бе чул познатото свистене. Доколко звукоизолиращ беше неговият скафандър?
Колко типично за Пирс — нагласил е клопката, а сега го наблюдава и чака да види, дали ще свали шлема. Е, какво да прави?
Аха! Корбел напипа водния кран и го отвъртя. В лунната гравитация водната струя се разпиля по странен начин. Но не се изпари.
Дали неизправността на скафандъра се броеше за повреда на кораба?
Корбел смъкна шлема и продължи огледа.
Нямаше никаква възможност да провери генераторите на рам-поле, без да предизвика хаос и разрушения в линейния ускорител. Прегледа само индикаторите, сетне се съсредоточи върху механизмите на животоподдържащата система. Хлорофилните клетки на въздушната инсталация бяха в чудесно състояние. Но нещо не беше съвсем наред с урейния абсорбатор. Работата беше доста мръсна и той я отложи.
Не след дълго реши, че е време да приключи с техническия преглед. Може би другите бяха пропуснали нещо. В края на краищата, това бе неговият кораб, неговият живот.
Хибернационната камера приличаше на огромен ковчег, досущ като онзи, в който бе прекарал двеста години. Корбел потрепери при мисълта за времето, прекарано в течен азот. Зачуди се отново, дали истинският Джеръм Корбел не е мъртъв, сетне поклати глава и отново се зае за работа.
С хибернационната всичко беше наред. Продължи нататък.
Компютърът се държеше доста странно.
С всеки измитат миг Корбел се чувстваше по-напрегнат. Най-сетне откри микроскопично прекъсване в една от веригите на свръхпроводника, толкова малко, че електрическият импулс протичаше свободно, макар и по индукция. Копелета! Облече скафандъра и се върна да докладва.
Пазачът го изслуша, консултира се с пилота и се обърна към Корбел:
— Справил си се добре. Можеш да довършиш с изпускането на водородните пари, а ние ще оправим другите повреди.
— Нещо не е наред със скафандъра ми.
— На борда има друг.
— Нуждая се от известно време, за да поработя с компютъра. Искам да съм сигурен, че с него всичко е наред.