Най-сетне заспа.
Събудиха го по здрач. Над него се бе надвесил мълчаливо едър здравеняк, облечен в кафяв комбинезон. Дръпна го грубо за ръката и го поведе след себе си. Още преди да се събуди напълно, Корбел стоеше пред Пирс.
— Слушайте, тук никой ли не говори английски? — възкликна обидено той.
— Не — поклати глава контрольорът.
Пирс и пазачът настаниха Корбел в удобно кресло, пред широк извит екран. Поставиха му слушалки. Над главата му закачиха пластмасова банка с прозрачна течност. За нея прикачиха система, която завършваше с игла.
— Закуска?
Пирс не обърна внимание на подигравателния му тон.
— Ще ядеш веднъж на ден — след упражненията и часовете за обучение — той пъхна иглата в предмишницата на Корбел, а входното отвърстие покри с нещо, подобно на пяна.
Корбел проследи безизразно действията му. Дори и някога да се беше страхувал от игли, месеците на непоносими болки от нарастващите тумори го бяха променили. Иглата беше символ на облекчение от болката, поне за известно време.
— Учи се — рече му Пирс. — С тази ръчка се променя скоростта. Нагласили сме силата на звука според слуха ти. Можеш да повтаряш интересуващите те раздели само по веднъж. Не се безпокой за системата — и да искаш, не можеш да я извадиш.
— Исках да попитам за нещо, само че не си спомнях точната дума. Какво е това рамър?
— Пилот на звездолет.
Корбел втренчи изненадан поглед в контрольора.
— Шегуваш се.
— Не. Учи се — контрольорът включи екрана и излезе.
2
Рамър беше пилот на звездолет.
Звездолетите бяха оборудвани с Бусардови рам-двигатели. Те улавяха междузвездния водород в нематериалните мрежи на електромагнитните сили, сгъстяваха го и го насочваха в пръстен от силово поле, където го изгаряха в термоядрен пламък. Теоретически, нямаше граница за скоростта на Бусардовите рам-двигатели. Звездолетите бяха невъобразимо мощни, невъобразимо сложни и невъобразимо скъпи.
За Корбел беше направо невероятно, че Държавата възнамерява да му повери подобно безценно съоръжение, притежаващо огромна мощ и маса. На човек, умрял преди двеста години! Дявол да го вземе, Корбел беше архитект, а не астронавт! Още по-голяма бе изненадата му, когато научи, че принципът на Бусардовия двигател бил разработен преди смъртта му. Беше наблюдавал по телевизията полетите на Аполо 11 и 13, и горе-долу с това беше приключил интересът му към космическите полети.
А сега животът му, без никакво съмнение, зависеше от кариерата на „рамър“. Дори само тази мисъл бе достатъчна, за да седи изцъклен по четиринайсет часа на ден в екрана, нахлузил слушалките. Страхуваше се да не го отхвърлят.
Не разбираше всичко, което трябваше да научи. И все пак го оставиха.
На втория ден в него започна да се пробужда интерес. На третия беше омагьосан. Понятия, които преди въобще не го вълнуваха — като теорията на относителността, магнетизма или абстрактната математика — сега възприемаше интуитивно. Беше направо чудо!
Престана да се пита защо Държавата бе спряла избора си тъкмо на Джеръм Корбел. Всичко постепенно заставаше на мястото си и придобиваше смисъл.
Полезният товар на звездолета беше минимален, а неговата функционална продължителност на живота далеч надхвърляше продължителността на човешкия живот. Значителна част от този полезен товар се заемаше от животоподдържащата система, предназначена за един човек. Останалото се заделяше за за биологичните сонди. Не можеше да става и дума за двучленен и по-голям екипаж.
Един порядъчен, лоялен гражданин едва ли би бил добър самотник. Пък и защо да изпращат порядъчен гражданин? Докато сеещият живот рам-звездолет се върне, времената ще са други. Дори самата Държава вероятно ще се е променила до неузнаваемост. Завърналият се рамър ще трябва да се адаптира към една почти чужда за него култура. Доколко този процес ще е успешен, предварително не би могъл да каже никой.
Защо тогава да не бъде избран някой, който вече се е сблъскал с подобен проблем? Някой, чиято култура е отмряла двеста години преди да започне космическото пътешествие.
Някой, който и без това дължи живота си на Държавата.
Обучението с РНК се оказа много ефективно. Корбел престана да се изненадва от безстрастно-повелителното отношение на Пирс и започна да гледа на себе си като на чужда собственост, програмирана за строго определена мисия.