И се учеше. Плъзгаше поглед по микропечатните текстове сякаш вече ги знаеше наизуст. Процесът на обучение беше стремителен. Постепенно Корбел се изпълваше с увереността, че в случай на нужда ще съумее да сглоби сеещия рам-звездолет с голи ръце, стига да разполага с необходимите части. През целия си живот беше обожавал чертежите, но до съвсем скоро абстрактната математика му се струваше далечна и непонятна. Теория на полето, монополярни полеви уравнения, верижен синтез. Как да се предвижда появата на гравитационни точкови източници… как да се определя местоположението им, да се използват, или избягват.
Креслото обсебваше целия му съзнателен живот. Всичко останало — упражнения, вечеря, сън — му се струваше смътно и безинтересно.
Тренираше с още двайсетина като него в зала, далеч по-тясна от необходимото. Подобно на Корбел, другите също бяха измършавели и жилести, контрастиращи ярко с мургавите здравеняци, подбрани да ги пазят. По нареждане на водача на пазачите, всички подтичваха на място, защото не разполагаха с достатъчна площ, където да бягат, сетне се подреждаха за висок скок, правеха лицеви опори или клякаха.
След четиринайсет часа, прекарани неподвижно в креслото, Корбел обикновено се радваше на възможността да се разкърши. Подчиняваше се с лекота. Питаше се какво ли представлява палката, която всеки от пазачите бе затъкнал в кобур на кръста. Приличаха на полицейски палки. Може би това беше и предназначението им, но тогава защо накрая завършваха с дулоподобно отвърстие? Корбел реши, че ще е най-добре, ако не открие причината.
От време на време между отделните занятия се срещаше с Пирс. Пирс и хората, които обезпечаваха работата на обучаващите кресла, бяха от друг сой — добре охранени, в чудесна форма, може би съвсем леко над нормалното си тегло. Корбел ги определи като типични едновремешни американци.
От Пирс научи и за другите професии, които се предлагаха на съживените мъртъвци и препрограмираните престъпници. Земеделска работа — ръчно засяване на култури. Прислужници. Занаятчии. Все занимания, които не изискваха особен интелект. Но работното време! Мъртволедите трябваше да се трудят по четиринадесет часа на ден! В един пренаселен и задъхващ се свят.
Всъщност и неговото положение не беше различно. Четиринайсет часа за обучение, един час активна физическа подготовка и осем часа сън в помещение, натъпкано до тавана с обитатели.
— Работа по разписание, хранене по разписание, дори спане по разписание! Лакът до лакът всяка минута. Нещастни копелдаци — рече той на Пирс. — Що за живот е това?
— Така най-бързо ще върнат дълга си към Държавата. Бъди разумен, Корбел. Какво ще прави през свободното си време човек като теб? Ти нямаш никакъв социален живот. За да се научиш, ще трябва да гледаш другите. Много от предлаганите професии предвиждат съжителство с граждани.
— За да могат да попиват от господарите си, докато работят? Не, така не се учи. Това ще отнеме… ей Богу, ще изминат десетилетия.
— Трийсет години непрекъснат труд обикновено са достатъчни, за да си извоювате гражданството. Получавате право на работа, която ви гарантира достатъчен доход, с който да си закупите образователни инжекционни курсове и записи. Но затова пък нашите медицински достижения са колосални. Живеем много по-дълго, отколкото можеш да си представиш, Корбел.
— А дотогава ме чака робски труд. Всъщност, това мен не ме касае…
— Разбира се, че не. Корбел, твоят труд в никакъв случай не е робски. Робът няма право да се отказва. А ти би могъл да си смениш работата веднага щом поискаш. Осигурена е пълна свобода на избора.
Корбел потрепери.
— И робът има право да се самоубие.
— Да се самоубие, глупости — ядоса се контрольорът. — Джеръм Корбел е мъртъв. Мога да ти подаря скелета му, за сувенир.
— Не се съмнявам — за миг Корбел си представи как грижливо лъска побелелите си кости. Всъщност, къде ще държи подобна вещ? На койката до него?
— Така де. Но да не забравяме, че ти си един престъпник с промит мозък. Бих добавил — напълно справедливо. Престъплението, което си извършил, ти отнема правото на гражданство, но все още можеш да избираш между различните професии. Кой роб би могъл да избира работата си?
— И все пак ще усещам, че умирам.
— Глупости. Заспиваш и това е всичко. Когато се събудиш, вече имаш други спомени.
Темата не му беше никак приятна. След този разговор Корбел избягваше да я обсъжда. Ала не можеше да избягва разговорите с контрольора. И без това, Пирс бе единственият човек на този свят, с който би могъл да общува. В дните, в които не се появяваше, Корбел се чувстваше измамен, разгневен.