— Според мен е рано. Честно да си кажа, не зная.
— Ще рискуваме. Божичко! — Корбел се втрещи в нещо, което би могло да означава неговата смърт, поради глупост. Дискът…
— Въобще не се сетих за това. Та аз нямам кредитен диск. Как щях да карам тази кола. А ти откъде намери? — добави той.
— В легендите се разказваше, че по времето на управлението на Момичетата били използвани някакви особени монети. Предположих, че след като ледовете са се стопили, започнали да погребват телата на мъртъвците в покрайнините на града за да оплождат почвата. След като избягах, отправих се към едно подобно място. Заех се да копая и не след дълго се оказа, че съм бил прав. Било е време, когато Момчетата и Момичетата са загивали с хиляди. Намерих кости, скелети, дрехи и монети. Опитах няколко монети в процепа на чипъла и една от тях свърши работа — той погледа към Корбел и в очите му се четеше съмнение. — А ти забрави ли, че ще ти трябват такива монети?
Корбел се изчерви.
— Трябваше да мисля за доста неща.
— Можех да си опитам късмета сам.
— Зная. Благодаря, че се върна за мен.
— Трябваше, защото ти направи и друга грешка. Тази кола сама ли се управлява?
Движенията на сфероидната кола сякаш се бяха поуспокоили. Корбел забеляза, че са напуснали Пархалдинг и се носят над безкрайна равнина, покрита с жито.
— Да, — кимна той — сама.
— Тогава, погледни косите ми.
Нищо толкова странно нямаше в косите на Гординг. Изглеждаха малко по-мръсни, но все така неизменно бели… пет дни, след ухапването на котешката опашка.
Гординг пръв наруши неловкото мълчание.
— Да се върна ли обратно при моите дикти? Да им разкажа ли, че елексирът на безсмъртието наистина съществува, но Корбел е изгубил тайната му? Трябва да го открием, Корбел.
— Не мога да повярвам. Значи котешките опашки не са… не, не вярвам! По дяволите, Гординг. Никой не ми е правил инжекция, ако се изключи онова ухапване!
— Значи е било нещо в храната, водата или въздуха. Спомни си, не си ли се чувствал зле. Гадене, превъзбуда, обърканост?
— На стари години какво ли не чувства човек. Знаеш ли как остаряват хората?
Гординг се намести удобно в креслото и извърна лице към Корбел. изглежда не бързаше за никъде.
— Ако знаех всичко за остаряването, отдавна да съм открил този елексир. Но имам само обща представа. В тялото се натрупват разни вещества като… пепел от гаснещ огън. Някои от тях тялото изхвърля навън без чужда помощ. Събира ги в екскреторните резервоари и ги отделя. Други вредни вещества, отлагащи се по стените на кръвоносните съдове в тъканите и мозъка могат да бъдат отстранени с помощта на специални лекарства. Димните отлагания и прашинките в белите дробове също могат да бъдат промити. Без тази външна намеса ние ще умрем много по-бързо.
Но някои… прашинки се събират в най-малките живи единици на организма. Откъдето не могат да бъдат извлечени. Представи си някакво вещество, лекарство, което е в състояние да променя тези прашинки, да ги разтваря и неутрализира дей…
— Без да убива клетката? Но това са само предположения, нали? Знаем, че диктите са владеели тайната на безсмъртието, но нямаме никаква представа как е ставало това. Интересно, какви процеси протичат в телата на Момчетата?
Гординг махна небрежно с ръка.
— Това е погрешна посока на разсъждение. Безсмъртието на диктите е било открито по-рано. Като начин на действие вероятно е по-примитивно… Успокой се, Корбел. Нищо не можем да предприемем докато не спре чипъла. По-добре да съберем сили.
— Изпитвам странното желание да си блъскам главата в нещо твърдо. Като си помисля само как те предизвиках да се нахвърлиш върху мен и после запратих котешката опашка в лицето ти… — истината беше, че не знаеше как се казва на момчешки „съжалявам“.
— Странен начин на разсъждение. А какво си очаквал? Че младият, силен, тъмнокос Гординг ще обгърне нозете ти с ръце, ще изплаче мъката си на косматите ти гърди и ще ти предложи всичките си жени… — Гординг се засмя. — Да, зная, че така си мислел. Но те не са мои жени. Те принадлежат на себе си, както аз си принадлежа, в онези случаи, когато Момчетата ни оставят да се разпореждаме сами. Спомняш ли си как се отнесоха жените към твоето твърдение, че за всяка жена е имало по един мъж?
— А… не съвсем.
— Странен живот сте водели. Не знаеш ли, че настъпват периоди, в които жената не желае мъжа? И какво ще прави той тогава? Ще заеме жена от друг мъж?
Гординг изглеждаше искрено заинтригуван.
Невъзмутимостта му беше направо завладяваща. Корбел се отпусна назад в мекото кресло.