И тогава лъвицата отстъпи. На два пъти се оглежда, но продължаваше да се отдалечава.
Корбел пое към града, а на лицето му бе застинала глупава самодоволна усмивка. Нищо не можеше да стори, за да я изтрие. Всеки път щом отпуснеше лицевите мускули и усмивката разцъфтяваше отново. За Гординг, очевидно инцидентът беше приключен. Той дори не си даде труда да похвали Корбел за самообладанието му… а щеше да му бъде приятно.
Накрая Корбел заговори:
— Ако беше истински лъв, да ни е разкъсал. Защо има толкова много умалени животни?
— Има ли?
— Ами да. Лъвове, слонове, бизони. Сигурно е имало доста продължителен период на гладуване, преди почвата да стане плодородна. По-едрите животни са понесли глада по-тежко. Или са измрели от загуба на топлина — голям телесен обем, голяма повърхност.
— Вярвам ти. Достатъчно е да те погледна, за да се уверя, че има разлика между теб и другите дикти. Нашите тела са се адаптирали към червената слънчева светлина, към по-дългите дни и нощи. Така е и с животните, растенията… дори Момчетата са претърпели промяна, чрез диктите. Всичко това ще бъде изгубено, ако Уран ни пресече пътя.
— Зная.
— Готов ли си да се срещнеш с Мирели-Лира?
— Да. — Корбел потрепери, макар утрото да не беше хладно. Ала студът скоро щеше да дойде. Опита се да си представи нощ дълга шест години — и видя Мирели-Лира да се прокрадва към него в мрака. — Най-добре ще е, ако успеем да открием тайната на безсмъртието преди да се срещнем с нея. Готова е на всичко за тоя елексир.
— Ако го намерим, аз съм пръв.
Корбел се засмя.
— Ще има предостатъчно. Иначе… щяха да го пазят някъде.
— Защо се замисли?
— Да го пазят. Шахтата в болницата на Сараш-Зилиш не беше охранявана. Нима Момчетата са били уверени, че диктите не могат да стигнат до там? Мястото не се отличаваше с нищо особено, ако се изключи предпазната инсталация, бронираната врата, еднопосочните кабини…
— Но какво значение би имало, ако някой дикт открие безсмъртието? Шахтата в град Четири е била охранявана от едни дикти, чието притежание е била, срещу други — също дикти. Поне така предполагаше.
— Но май съм грешал. Град Четири е стар, но не колкото Пархалдинг. По-скоро, като Сараш-Зилиш. Мисля че са го построили Момчетата.
Дърветата бяха по-близо. Плодни дръвчета. Корбел почувства глад. Корбел разтърси глава. Нещо се въртеше в ума му…
Пепел от загаснал огън. Повечето от нея излиза навън като изпражнения и урина… но не всичко — уреята се отлага в ставите и предизвиква подагра. Холестеролът запушва вените и артериите. Но дори ако всичко това бъде промито… остават инертните молекули, които се натрупват в самата клетка.
Представи си чудодейното лекарство, способно да освободи клетката от тези молекули. Кажи ми, как би изглеждало то.
— Не е имало нищо за пазене!
— Не разбир…
— Не е имало нищо за пазене в Сараш-Зилиш. Всичко разбрах. Хейяааа! Разбрах го! Безсмъртието на диктите!
Гординг отстъпи назад.
— Веднъж вече мислеше така. Какво ужасно чудовище трябва да ме ухапе този път?
— Няма да ти кажа. Стига ми че предния път постъпих като глупак. Не и този. Ела.
Дърветата бяха съвсем близо, а Корбел беше гладен.
4
Корбел крачеше по улиците на Сараш-Зилиш. Лицето го сърбеше. Сърбеше го и скалпът. И гърдите. Опитваше се да не обръща внимание на киселините в стомаха си.
Как се движат самотниците? Само веднъж досега бе виждал самотник отблизо. Крачеше наперено и уверено, по Момчешки. Корбел се помъчи да върви по-наперено и уверено.
Прозорците на Сараш-Зилиш бяха тъмни, а улиците — пусти и потънали в тишина. Нищо чудно целият този поход да се окаже безсмислен…
Още щом стигнаха гората в покрайнините на Сараш-Зилиш, двамата се натъпкаха с плодове. Корбел използва острието на счупеното копие за да си избръсне лицето, гърдите и скалпа, оставяйки само малко коса над челото. Гординг също подряза белите си коси и се избръсна.
Две засмени Момчета излязоха от близкото помещение, вероятно предназначено за магазин. Корбел сви в следващата улица за да избегне срещата с тях, също както би постъпил някой самотник. Може би отдалече приличаше на такъв. Но от близо шансът беше минимален. Проклето да е това безсмъртие, та той не е на дванадесет години. Щеше му се Гординг да е сега до него, но това с нищо не би облекчило положението му. Двама щяха да привличат повече вниманието от един.