— Не зная.
— Но защо чипълът ни е докарал тук? Къде е подземната станция?
— Би трябвало да се издига над нас. В предишните градове сградата беше кубична и неимоверно висока.
Гординг се покатери до него. Двамата огледаха джунглата около тях.
— Но след като железницата е под земята, — каза Гординг, — защо й трябва такава масивна надземна постройка?
— Никога не съм проверявал какво има на горните етажи. Може би канцеларии.
— Ами ако в този град не са издигали надземна станция? — предположи Гординг.
Петното от джунгла наистина напомняше по размери и форма огромните кубове в град Едно и град Четири.
— Възможно е — кимна Корбел. А вместо нея са засадили парк. А след това ледът се е разтопил и всичко е било покрито с кал. — Но къде е входът? И ескалаторите? Дърветата са израснали толкова нагъсто.
На хълма вдясно от тях се виждаше малко езеро, пълно със застояла зелена вода. Корбел се загледа в него и изруга тихо.
— Не разбирам думите ти — рече Гординг.
Корбел посочи с ръка.
— Под онези тръстики, водата и калта. Ето къде ще открием вратата. Ще трябва да копаем. А преди това да намерим лопати. Кой знае дали ще работи нещо от онова, което ще открием отдолу.
— Не.
— Какво не?
— Те няма да ни позволят — Гординг вдигна ръка.
През улицата към тях тичаше самотникът с изостреното лице.
Държеше в ръка необичайна на вид сабя с широко, извито острие. Далеч зад него, от сградата изхвърчаха и други Момчета.
— Как мислиш, ще можеш ли да го повалиш с твоите камъни?
— Не — поклати глава Гординг. — Той е подготвен. И знае, че сме опасни. Ще пререже нишката с острието.
— Влизай в колата, тогава. — И двамата за миг се озоваха в кабината. — Как са стигнали дотук за толкова кратко време? — извика ядно Корбел.
— Във всеки случай не с кола. Има ли прилатсил в Сараш-Зилиш?
— О, разбира се, ето как са успели.
— А ние не можем ли да ги използваме?
— Ами да! Можем! Така ще ни се размине копаенето! При положение, че проклетата кабина все още работи. Защото подземната железница не е била използвана от доста време.
Самотникът беше съвсем близо. Корбел набра комбинацията по памет — две пресечени точки, преобърнато „S“, полегнал настрана пясъчен часовник… Колата потегли гладко. Единадесет Момчета я изпроводиха с поглед.
— Проследили са ни по някакъв начин. Вероятно пак ще го сторят — разсъждаваше на глас Корбел. — Разполагаме с известна преднина, но не кой знае колко голяма.
Отвън сградата беше точно копие на службата, в която Мирели-Лира му бе върнала скафандъра. Но тук за щастие асансьорите работеха. Почти по навик Корбел пробва третата врата.
Вратата бе здраво затворена. Както и всички останали.
— Моят жетон не може да я отвори — обади се Гординг.
Опитаха да я задействат с ритник, но вратата се оказа солидна.
— Зад тези врати ли са кабините? — попита Гординг.
— Сигурно. На покрива. Момчетата може вече да са там.
— Запази ли поне острието на копието?
Корбел подаде на Гординг копието. Хрумна му, че кабините на асансьорите може да са снабдени с индикатори. Вмъкна се обратно и натисна всички копчета подред. Така кабината щеше да спира на всеки етаж, а Момчетата щяха да им изгубят следите. Корбел се измъкна на четвъртия етаж. Докато се спускаше безшумно надолу, чу зад себе си шум, като от бягащи плъхове.
Гординг беше отвързал нишката от камъните. Единия й край бе намотал около острието на копието, а другия беше завързан за набедрената му превръзка. Когато наближи, Корбел забеляза, че Гординг се опитва да подпъхне острието под вратата.
— Пази стълбите — изпъшка Гординг.
— С какво?
Гординг не си направи труда да отговаря. Дори не вдигна глава.
Корбел се притаи зад вратата към стълбата. Оръжие нямаше, а това означаваше, че още първото появило се Момче ще му види сметката. Е, поне Гординг щеше да се измъкне.
Но какво правеше той?
Почти бе успял да подпъхне острието под долния край на вратата. Ето че го избута с пръсти, сетне сграбчи завързания за превръзката край и дръпна нишката нагоре, към бравата.
След това ритна вратата. Тя потрепери. Втори ритник и вратата отхвръкна навътре. Нишката беше прерязала металното резе.
От прозореца на кабинета, в който попаднаха, Корбел зърна две Момчета, надвесени над отворения двигател на чипъла. После двамата с Гординг се пъхнаха в „телефонната кабина“. Но щом затвориха вратата, вътре се възцари мрак. Корбел я отвори, колкото да проникне лъч светлина, намери познатият знак pi, задържа пръст върху него и отново дръпна вратата. Натисна го четири пъти.
На пръв поглед не се случи нищо.