— Мирели-Лира! Аз съм!
От изненада тя едва не припадна. Корбел се озърна обнадежден. Но тя се съвзе и махна повелително с бастуна. Излизай!
Той посегна към сабята. Само за миг Мирели-Лира го докосна с онова, което бе погубило Крайхайфт. Корбел изпищя и тръгна към нея.
Мирели забърбори неразбрано.
— Открил си го — поде механичният преводач със старчески глас. — Къде е?
— Дай ми бастуна и ще ти кажа.
Отговорът й беше вълна от мъка и душевна агония. Корбел продължи напред, протегнал ръце към гърлото й. Тя отстъпи. Корбел изпъшка и направи още няколко крачки. Внезапно Мирели завъртя дръжката на бастуна.
Сънят се стовари върху него и го повлече към пода. Дълбоко в душата му бушуваше яростен гняв. Свлече се на колене и продължи да пълзи към нея, стъпка, втора… трета…
Миришеше на изгоряло.
Нещо меко докосна бузата му.
Мирели-Лира се бе настанила на една от седалките.
Корбел опря ръце в пода и се надигна. Залюля се и тръгна към нея. Тя се опита да отскочи назад и замря. В очите й се четеше ужас.
— Издебнах я отзад — произнесе Гординг. Седеше срещу нея, със сребърния бастун в ръка.
Старицата заговори развълнувано. Почти веднага се обади и машината:
— Няма да посмеете да ме убиете. Имам нещо, което ви трябва.
Корбел най-сетне събра сили и се изправи.
— Шлема на скафандъра — рече уморено той. — Дай ми го и ще те оставя да живееш… каквато си сега.
Тя сви презрително устни.
— Първо безсмъртието.
— Колко комбинации има на този бастун?
— Пет. Две от тях смъртоносни за вас. Но и да ме убиете, ще можете ли да откриете шлема?
— Вероятно. — Корбел се усмихна и прочете по лицето й, че е бил прав. — Но какво значение има това? Аз ще ти върна младостта. И тогава ще те убия, ако не получа онова, което искам. — Той превключи на Момчешки. — Бъди готов с бастуна. Макар че сега тя едва ли ще се опита да избяга. Отиваме да вземем онова, което толкова търсехме.
Гординг го погледна със съмнение.
Корбел сметна, че ще е прекалено рисковано, да използват „телефонна кабина“ в присъствието на Мирели-Лира. Наблъскаха се в чипъла, като настаниха старицата по между им и поеха към град Четири. Докато криволичеха сред развалините Корбел се зачуди, дали не трябваше първо да измъкне шлема.
Сигурно. Но и този път го беше подвело нетърпението. Искаше да узнае час по-скоро дали е прав.
Най-сетне пристигнаха и се измъкнаха от колата.
— Трябваше да се досетя, че ще е в болницата — промърмори Гординг.
— Във вашата болница имаше ли… силно охранявано отделение на третия етаж?
— Не.
Мирели-Лира погледна стъклената стена на сградата.
— Това място съм го претърсила!
— Действала си прекалено припряно. Била си отчаяна — възрази Корбел. Поведе ги нагоре по стълбите. Под краката им се вдигаха облаци прах. На третия етаж се натъкнаха на следи в праха, които напомниха на Корбел за паническото бягство по коридорите. Хвърли поглед през рамо, но Мирели-Лира имаше съвсем безобиден вид, а Гординг вървеше зад нея с бастуна.
Сви в следващия коридор… и се изгуби.
— Мирели-Лира, къде са „телефонните кабини“?
— Следващия коридор вляво.
Откриха редицата от прилатсил. Корбел спря за да се ориентира: ето зад онзи ъгъл се скри, когато Норна се втурна след него. Той пое натам… и стигнаха вратата на шахтата, широко отворена.
— Както виждам, здраво са пазили безсмъртието — подхвърли Гординг.
— А ти не би ли го пазил? — Корбел посочи скелетите и пробивът в стената. — Е, не чак толкова здраво. Имаме късмет, че не са използвали всичко. Може би са мислели, че ще се върнат след петдесетина години.
Гординг разглеждаше охранителните инсталации, празните рафтове, двете „телефонни кабини“.
— Но щом не са го унищожили, тогава къде е? Едва ли до него се стига през тези прилатсил, освен ако на другия край има допълнителна охрана.
— През прилатсил. Дай ми бастуна.
Ами ако Гординг откаже? Не, съгласи се, подаде оръжието на Корбел, сетне пристъпи в кабината и я разгледа.
Мирели-Лира изхриптя нещо.
— Подигравате ли се с мен? — преведе машината.
Корбел размаха бастуна под носа й.
— Правя каквото си искам.
Тя се хвърли върху него, разтворила нокти. Корбел дори не си направи труда да търси спусъка. Халоса я по главата, после още веднъж и тя отстъпи.
Гординг най-сетне откри копчето и го настигна.
— Хейяааа! — извика Корбел. Прашни частици литнаха във втората кабина.
Гординг отвори вратата и го погледна.
— Нищо не стана.
— Не съвсем — поклати глава Корбел. После се обърна към Мирели-Лира. — Ако не искаш, не го прави. Твоя работа, дали ще ми повярваш.