Колко дълго беше чакал този момент!
Тя преглътна думите, които й бяха на устата. Имаше съвсем отчаян вид. Когато влезе в кабината, Корбел погледна към Гординг и посочи с очи втората кабина.
След миг плуващият в нея прах стана още по-плътен. Гординг се усмихна и кимна.
Норна също беше забелязала промяната, но очевидно не беше разбрала причината. Корбел не се сдържа и заговори:
— Ето ги инертните молекули от твоите клетки! Химичните препарати са неспособни да въздействат върху тях, но не и „телефонната кабина“. Тя извлича от тялото тези „мъртви“ молекули и ги телепортира. Само онова, което се натрупва за едно столетие. Разбра ли сега?
— Не се чувствам различна — отвърна неуверено тя.
— Ще се почувстваш. Така беше и с мен. Все едно че разтворих допълнителни платна. Само че тогава трябваше да си спасявам кожата. И не забелязах разликата. А ти какво очакваше? След няколко дни ще откриеш тъмни кичури в косите си.
— Червени — рече тя. — Огненочервени.
— Къде е шлемът?
Тя се усмихна. Все още приличаше на старица, но нямаше ли някаква злонамереност в усмивката й?
ДЕВЕТА ГЛАВА
ПИРСА ЗА ДЪРЖАВАТА
1
Една котешка опашка скочи уплашено от бюрото, когато влязоха в кабинета на Мирели-Лира. Сивкаво-белезникавото й личице ги гледаше уплашено от полилея, където се беше покатерила.
Скафандърът на Корбел беше захвърлен в едно от креслата за гости. Гординг и Мирели-Лира го проследиха, докато поставяше шлема на главата си. Корбел се изкашля и произнесе:
— Тук е Корбел за себе си, Корбел за себе си вика Пирса за Държавата. Обади се, Пирса.
Нищо, нищо и пак нищо…
— Трябва да е в обхвата на радиостанцията. Пирса, обади се, по дяволите!
Гординг дръпна скафандъра и се намести в креслото. Продължаваше да сочи със сребърния бастун към старицата. Но тя като че ли не го забелязваше. Зла и надменна! Тръпки го побиваха като я гледаше.
Корбел подскочи уплашено, когато котешката опашка ненадейно се спусна от тавана право в скута на Мирели-Лира. Приземи се леко като снежинка, сви се с щръкнали уши и погледна присмехулно към Корбел.
Нищо, нищо, нищо, н… Гласът, който чу, беше съвсем слаб, често се губеше.
— Пирса за Държавата, Пирса за Държавата вика Джейбии Корбел. Моля, съобразявайте се с шейсет секундното забавяне в предаването. Корбел, имам много да ти казвам.
— Ух, и аз! Мога да ти разкажа накратко новата история на Слънчевата система. Но кажи ми първо, възстанови ли контрол над планетата Уран? И ако е така, какво смяташ да правиш с нея? — Той се обърна към Гординг. — След минута ще знаем отговора.
— Защо толкова дълго?
— И скоростта на светлината има граница. Уран се намира на трийсет и три и половина светлинни секунди от нас.
Гординг кимна. Не проявяваше видимо нетърпение. Дори бастуна държеше някак небрежно… но острието не изпускаше старицата. Добре. Защото в държанието й се долавяше нещо.
Когато най-сетне Пирса отвърна, гласът му звучеше съвсем равнодушно.
— Да, направлявам планетата, която вероятно се е наричала Уран. Прав беше в предположението, че това е Слънчевата система. След като изгубих връзката с теб, отправих се да изследвам най-близко локализираната аномалия — новата планета между Сатурн и Юпитер. Натъкнах се на спътник с двигател и контролни системи, който реагира на…
— Знам всичко за двигателя! Въпросът е… — той млъкна. От това забавяне направо щеше да полудее. Пирса продължаваше да говори:
— …моите повиквания. Първо трябваше да се справя със защитните системи. В противен случай можех да повредя нещо. Накрая открих някакъв обект, разположен в горните слоеве на атмосферата, който излъчваше мощно в областта на инфрачервения спектър. Обектът се оказа гигантски по размери двигател с термоядрено задвижване, без съмнение конструиран за да премести планетата. А, значи знаеш за него. Чудесно. Вече съм задействал спирачния режим. След двадесет и два дни Уран ще навлезе в орбита на два милиона мили пред Земята. Смятам да преместя Земята по-далеч от Юпитер. Така ще ви поохладя малко.
— Не го прави! — извика Корбел. Припомни си уплашено, че никога не бе разбирал докрай мотивите на Пирса. — Слушай, животът на Земята се е адаптирал към новите условия в продължение на милиони години. Ако отново объркаш всичко, по-голямата част от биосферата ще загине, включително и съществата, в които са се превърнали някогашните хора.
Дори сега старицата сякаш вече изглеждаше по-млада, било в тонуса на лицевите мускули, или заради изгладената кожа на лицето. Корбел отмести поглед встрани от противната усмивка. Вдигна шлема от главата си и произнесе на Момчешки: