Тъмнейший пусна ръката ми и светлината постепенно угасна.
— Великолепно! — викаше царят. — Същинско чудо! — Спусна се по стъпалата на подиума, брадатият свещеник се плъзна безшумно подир него, после взе ръката ми в своята и я вдигна към влажните си устни. — Скъпо мое момиче! — каза. — Скъпо, драгоценно мое момиче!
Спомних си какво бе казала Женя за вниманието на царя и усетих как кожата ми настръхва, но не дръзнах да си дръпна ръката. Той обаче скоро ме остави и взе да тупа Тъмнейший по гърба.
— Чудодейно, просто чудодейно! — повтаряше възторжено. — Ела, незабавно трябва да съставим план.
Когато царят и Тъмнейший се оттеглиха встрани, за да разговарят на четири очи, свещеникът плавно пристъпи към мен.
— Наистина е чудо — каза, наблюдавайки ме със смущаваща настоятелност.
Очите му бяха тъмнокафяви, почти черни, и от него се носеше едва доловим дъх на плесен и тамян. „Като от гробница“ — помислих си и потръпнах.
Отдъхнах си, когато се отдалечи, за да се присъедини към царя.
Скоро се оказах заобиколена от красиво облечени мъже и жени, които държаха непременно да ми се представят и да докоснат ръката или поне ръкава ми. Тълпяха се около мен, блъскаха се и се бутаха един друг в надпревара да дойдат колкото се може по-близо. Паниката отново започна да ме превзема, но точно тогава отнякъде изникна Женя. Облекчението ми обаче трая съвсем кратко.
— Царицата иска да те види — прошепна в ухото ми тя. После ме повлече през тълпата към една тясна странична врата, преведе ме по коридора и ме набута в подобна на кутийка за бижута всекидневна, където на една отоманка се беше разположила царицата, а някакво гъгнещо куче със сплескана муцуна лежеше свито в скута й.
Царицата беше красавица с лъскава руса коса, подредена в съвършена фризура. Имаше изящни черти, студени и пленителни. Но въпреки това в лицето й се долавяше нещо неестествено. Ирисите й бяха прекалено сини, косата й — твърде жълта, а кожата — нереално съвършена. Зачудих се колко ли се е трудила Женя върху вида й.
Около нея се бяха струпали придворни дами в прелестни рокли с цвят на розови листенца и синьо небе, а дълбоките им деколтета бяха обшити със сърмена бродерия и дребен маргарит. Но въпреки това всички бледнееха пред Женя с нейния семпъл кремав кафтан и пламтящата й като огън коса.
— Царице моя — обърна се към нея Женя, приклякайки в нисък изящен реверанс, — представям ви Призоваващата слънцето.
Този път вече трябваше да избирам. Реших да направя само лек поклон и дочух приглушено хихикане сред придворните дами.
— Очарователно — откликна царицата. — Мразя преструвките.
Трябваше да събера цялата си воля, за да не се изсмея подигравателно на думите й.
— От семейството на Гриша ли си? — попита тя.
Смутено погледнах Женя, която ми кимна окуражително.
— Не — отвърнах, после бързо добавих: — царице моя.
— Тогава трябва да си селянка.
Кимнах.
— Какъв късмет извадихме с нашия народ! — каза царицата и придворните дами зашушукаха одобрително. — В такъв случай семейството ти трябва да бъде известено за твоето ново положение. Женя ще проводи пратеник.
Женя кимна и пак направи реверанс. Отначало мислех и аз като нея само да кимна, но не ми се искаше да започвам с лъжа отношенията си с царската особа.
— Аз всъщност бях отгледана в имението на княз Керамзов, Ваше Величество.
Придворните зажужаха от изненада и дори Женя изглеждаше заинтригувана.
— Сираче! — възкликна царицата с явна наслада. — Приказно!
Не бях сигурна дали „приказно“ беше най-подходящата дума за това, че родителите ми са мъртви, но тъй като не се сещах какво друго да кажа, само измърморих:
— Благодаря, царице моя.
— Сигурно всичко тук ти е чуждо. Ще имам грижата животът в двора да не те поквари като останалите — продължи царицата и стъкленосините й очи се плъзнаха към Женя. Оскърблението беше недвусмислено, но Женя не се издаде с нищо — факт, който явно не се понрави на царицата. Тя ни освободи с леко махване на отрупаната си с пръстени ръка. — Сега може да си вървите.
Докато Женя ме водеше обратно по коридора, ми се стори, че я чувам да мърмори: „Дърта крава!“. Преди да се реша да я попитам за последните думи на царицата обаче, насреща в празния коридор изникна Тъмнейший.