Имаше сериозна опасност от момиче, което мрази огледалата, да се превърна в суетна празноглавка.
Покатерих се върху високото легло, пъхнах се под копринените завивки и пухкавите кожи и духнах лампата. Дочух някъде далече да се хлопат врати и гласове да си пожелават лека нощ, докато най-накрая всички звуци в Малкия дворец утихнаха. Лежах с отворени очи в мрака. Никога преди не бях разполагала със самостоятелна стая. В Керамзин заедно с още много други момичета спях в старата портретна зала, превърната в спално помещение. В армията нощувах в казарми или походни палатки с останалите топографи.
Новата ми стая ми се видя огромна и пуста. В спусналата се тишина всички събития от деня запрепускаха пред очите ми и усетих как сълзите напират да рукнат.
Нищо чудно утре да се събудех и осъзнаех, че всичко е било само сън, Алексей е още жив, Мал е невредим и никой не се е опитвал да ме убие; че никога не съм била приемана от царя и царицата, не съм виждала Аппарат, нито съм усещала ръката на Тъмнейший върху тила си. Може би щях да се събудя от дима на лагерните огньове, непокътната и в собствените си дрехи, в своя тесен шинел, а после щях да изтичам да разкажа на Мал този чудат, ужасяващ и много красив сън.
Прокарах палец по белега върху дланта си и дочух гласа на Мал да казва: „С нас всичко ще бъде наред. Както винаги.“
— Дано, Мал — прошушнах във възглавницата и се оставих сълзите да ме приспят.
Глава 8
Събудих се призори след неспокойна нощ и не успях пак да заспя. Не се бях сетила да дръпна завесите преди лягане и сега слънчевите лъчи нахлуваха през прозорците на стаята. Реших да стана, да спусна завесите и да се опитам да поспя още малко, но не събрах сили да го направя. Не можех да преценя дали заради притесненията и грижите се мятах и въртях цяла нощ, или заради непознатото усещане да нощувам в меко и пищно ложе, след като толкова месеци бях спала върху паянтови походни легла или само с едно одеяло между мен и коравата земя.
Протегнах се и прокарах пръст по таблата на леглото, изкусно резбована и богато украсена с птици и цветя. Високо над мен балдахинът откриваше част от тавана, обагрен в ярки цветове и покрит със сложни фигури от листа, цветя и птици в полет. Както се взирах в него и броях листата на хвойновия венец, унасяйки се отново в сън, дочух откъм вратата леко почукване. Отметнах тежките завивки и напъхах крака в обточените с пухкава кожа чехли, оставени край леглото.
Пред вратата стоеше прислужница с купчина дрехи, чифт ботуши и тъмносин кафтан в ръце. Едва успях да й благодаря, преди да се поклони и да изчезне.
Затворих вратата и оставих дрехите и ботушите върху леглото. Новия кафтан преметнах внимателно върху паравана. Известно време просто го гледах. Досега бях носила само омалелите дрехи на по-големите от мен сираци или стандартната униформа на Първа армия.
Никога нищо не бе шито специално за мен. Дори не можех да мечтая, че някога ще облека кафтан като една от Гриша. Измих лицето си и се сресах. Не бях сигурна кога точно ще дойде Женя, затова не знаех дали има време да се изкъпя. Готова бях на всичко за чаша чай, но нямах смелост да позвъня на прислужниците. Така накрая просто не ми остана какво да правя.
Втренчих се в купчината дрехи върху леглото: чифт прилепнали бричове от материя, каквато никога досега не бях срещала и която приличаше повече на втора кожа; дълга риза от фин памук, която се препасваше с тъмносин пояс и ботуши. Но ботуши не беше най-точното наименование за тях. И преди бях носила ботуши. Това тук беше нещо съвсем различно. Изработени бяха от най-мека черна кожа и плътно обгръщаха прасците ми. Имаше и някакви странни дрехи, каквито обикновено носят селяните и земеделците. Тъканта им обаче беше много по-фина и скъпа от онова, което някой селянин би могъл да си позволи.
Щом се облякох, съгледах и кафтана. Мигар наистина можех да го облека?
Щях ли да стана една от Гриша? Не ми се вярваше да е възможно.
„Това е просто дреха“ — укорих се мислено.
Поех си дълбоко дъх, свалих кафтана от паравана и го навлякох. Оказа се по-лек, отколкото очаквах, и също като останалите дрехи ми прилегна идеално. Закопчах малките невидими копчета на предницата и отстъпих, опитвайки да се огледам в цял ръст в огледалото над умивалника. Кафтанът бе с цвета на тъмносиньо среднощно небе и стигаше почти до петите. Имаше широки ръкави и макар да бе по-скоро връхна дреха, в него се чувствах като в изящна вечерна рокля. Чак тогава забелязах везбата по маншетите. Подобно на всички останали от Гриша Етералките обозначаваха своето призвание в ордена чрез цвета на бродерията: бледосиня за Вълнотворците, червена за Огнетворците и сребърна за Вихротворците. Моите маншети обаче бяха извезани със златна бродерия. Прокарах пръсти по блестящата сърма и усетих пронизващо безпокойство.