Колко волкри съм убила? Нито една.
Последният ми отговор, изглежда, доста ги разочарова — особено момчетата.
— Но аз чух, че си избила стотици, когато салът ви е бил нападнат — възпротиви се едно от момчетата с хитро изражение на невестулка, което се представи като Иво.
— Ами, излиза, че не съм — отвърнах, но после се поправих: — Поне не мисля, че съм го направила. Аз… хм… май припаднах.
— Припаднала си?! — Иво изглеждаше ужасен.
Почувствах се страшно благодарна, щом усетих някой да ме потупва по рамото. Женя ми се беше притекла на помощ.
— Ще тръгваме ли? — попита, пренебрегвайки останалите.
Смотолевих едно довиждане и побързах да се измъкна, усещайки погледите им, които ме съпровождаха през цялата зала.
— Как беше закуската? — попита Женя.
— Ужасна.
Женя изсумтя с отвращение.
— Значи пак херинга и ръжен хляб?
Аз имах предвид по-скоро кръстосания разпит, на който бях подложена, но въпреки това мълчаливо кимнах.
Тя сбърчи нос.
— Гадост.
Хвърлих й подозрителен поглед.
— Ами ти какво яде?
Женя се огледа крадешком през рамо, за да се увери, че никой не ни подслушва, и прошепна:
— Дъщерята на една от готвачките има ужасни пъпки по лицето. Погрижих се за нея и сега всяка сутрин ми праща от сладкишите, които приготвя за Великия дворец. Направо са божествени.
Усмихнах се и поклатих глава. Гришаните може и да гледаха на Женя отвисоко, но тя определено притежаваше собствена сила и влияние.
— Ти обаче си мълчи — продължи Женя. — Тъмнейший особено държи да ядем здравословна селска храна. Да не дават светиите да забравим, че сме истински равканци.
Едва се удържах да не прихна. Животът в Малкия дворец беше нещо като приказна версия на селското битие и беше толкова далеч от действителността на Равка, колкото блясъкът и позлатата в царския двор.
Гришаните явно бяха обсебени от манията да подражават на селяните — чак до долните дрехи под нашите кафтани. Но имаше нещо наивно и глупаво в това да се яде „здравословна селска храна“ в порцеланови съдове, когато над главата ти се извисява купол, инкрустиран с истинско злато. Пък и кой селянин не би предпочел сладкишите пред маринованата риба?
— Дума няма да обеля — обещах.
— Хубаво. Ако пък си особено мила към мен, може дори да споделя закуската си с теб — лукаво ми смигна Женя. — Сега, тази врата тук води към библиотеката и работните помещения. — И тя посочи към масивната двукрила врата пред нас. — Оттук може да се върнеш обратно в стаята си. — Показа надясно. — А това е пътят към Великия дворец. — Кимна към двукрилата врата вляво. После ме поведе към библиотеката.
— Ами насам? — попитах, сочейки затворената двукрила врата зад стола на Тъмнейший.
— Отваряй си очите на четири, ако тази врата се отвори. Тя води към съвещателната зала на Тъмнейший и към неговите покои.
Когато се загледах по-внимателно в богато орнаментираната с дърворезба врата, успях да различа знака на Тъмнейший, вплетен в розетка от виещи се лозници и препускащи животни. После забързах подир Женя, която вече излизаше от куполната зала.
Последвах я по дългия коридор към друга внушителна двукрила врата. Нейната дърворезба напомняше корица на стара книга и когато Женя я отвори, ахнах. Библиотеката се издигаше на височината на два етажа, а стените й от пода до тавана бяха покрити с книги. Вторият етаж беше опасан с балкон, а куполът отгоре беше целият от стъкло и цялото помещение се къпеше в утринните слънчеви лъчи. Покрай стените имаше кресла за четене и малки масички. В средата, точно под сияйния купол, стоеше кръгла маса, оградена от кръгла пейка.
— Ще идваш тук за часовете по история и теория — каза Женя и ме поведе покрай кръглата маса напряко през залата. — Добре че приключих с всичко това още преди години. Голяма скука. — После се разсмя. — Затвори си устата, приличаш на риба на сухо.
Затворих уста, но продължих да се озъртам с благоговение. Библиотеката на княза винаги ми се бе струвала величествена, но в сравнение с тази приличаше на колиба. Всичко в Керамзин би изглеждало порутено и вехто в сравнение с красотата на Малкия дворец и кой знае защо ми стана тъжно при тази мисъл. Запитах се как ли би изглеждало всичко тук през очите на Мал.
Забавих крачка. Дали на гришаните беше позволено да си канят гости?