Стараех се да участвам в общите разговори, доколкото мога, но мислите ми непрекъснато ме теглеха към моя катастрофален първи урок при Багра. По някое време си дадох сметка, че Мари ме е попитала нещо, защото и двете с Надя ме гледаха втренчено.
— Извинявай, какво каза? — попитах.
Те се спогледаха.
— Искаш ли да дойдеш с нас до конюшните? — повтори Мари. — За военната подготовка.
Военна подготовка? Погледнах графика, който ми бе оставила Женя. Според него след обяда се предвиждаше: „Военна подготовка, Боткин, западните конюшни“. Явно този ден се очертаваше да бъде кошмарен до самия край.
— Добре — смотолевих и се изправих. Слугите побързаха да отместят столовете ни и да раздигнат мръсните чинии. Съмнявах се, че някога ще свикна да ме обслужват така.
— Не се бригай — изкиска се Мари.
— Моля? — заекнах смаяна.
— То че бити забавно.
Надя също се изхили.
— Тя каза: „Не се тревожи. Ще бъде забавно“. Това е на един от диалектите в езика сули. Двете с Мари го изучаваме, в случай че ни пратят на запад.
— Аха — рекох.
— Ши си юян Сули — подметна Сергей, докато минаваше покрай нас, излизайки от куполната зала. — На езика шу това ще рече: „Сули е мъртъв език“.
Мари свъси вежди, а Надя прехапа устни.
— Схванах — казах аз.
По време на целия път до конюшните Мари се оплакваше от Сергей и останалите Корпоралки и коментираше предимствата на сули пред шу. Сули беше най-подходящият език за мисии на северозапад. Шу означаваше, че ще се окажеш затънал в преводи на дипломатическа кореспонденция. Сергей бил истински идиот и за него било най-добре да се научи да търгува в Керч.
Тя направи кратка пауза, за да ми покаже купалото — сложна система от сауни и студени басейни, разположена в брезовата горичка край Малкия дворец. После незабавно превключи на темата какви егоисти били Корпоралките, защото всяка вечер пълнели купалото.
Може би идеята за час по военна подготовка не беше чак толкова лоша. Мари и Надя определено събуждаха в мен желание да раздавам юмруци наляво и надясно.
Докато прекосявахме западната част на парка, внезапно ме споходи усещането, че някой ме наблюдава. Вдигнах поглед и забелязах една фигура встрани от пътеката, почти невидима в сенките на ниските дървета. Но дори от това разстояние нямаше как да сбъркам дългото кафяво расо и сплъстената черна брада. Зловещият втренчен поглед на Аппарат ме пронизваше даже оттам. Забързах да настигна Мари и Надя и през цялото време усещах неговите очи да ме следват. Когато хвърлих поглед през рамо, той все още стоеше на същото място.
Помещенията за военна подготовка бяха точно до конюшните — просторни пусти зали с високи гредоредни тавани, покрити с мръсотия подове и окачени по стените всякакъв вид оръжия. Нашият преподавател, Боткин Юл-Ердене, не беше от Гриша. Оказа се, че е бивш наемник от Шу Хан, който по време на войните воювал по всички континенти и на страната на всяка армия, която можела да си позволи неговата специална дарба за упражняване на насилие.
Имаше рошава сива коса и отблъскващ белег пряко през гърлото, спомен от нечий опит да го заколи. През следващите два часа проклинах този неизвестен противник, който не си беше свършил работата докрай.
Боткин започна с упражнения за издръжливост и ни погна из парка на двореца. Насилвах се да догоня останалите, но както обикновено се оказах слаба и тромава и скоро останах далече назад.
— Само толкова ли можете в Първа армия? — саркастично подхвърли той с тежкия си акцент, докато аз се препъвах нагоре по хълма.
На мен обаче не ми беше останал дъх, за да му отговоря.
Когато най-накрая се добрах обратно до залата за тренировки, останалите Призоваващи вече се бяха разделили по двойки за упражнения в екип и Боткин настоя да бъде мой партньор. Следващият един час ми мина като в мъгла, изпълнен с болезнени удари и юмруци.
— Блокирай! — крещеше той, притискайки ме в ъгъла. — По-бързо! А може би малките момиченца обичат да ги бият?
Единствената ми утеха бе, че на гришаните не се позволяваше да използват специалните си умения в залата за тренировки. Така поне ми беше спестен срамът, че не съм способна да призова своята сила.