— Огърлица? — промълвих и се опитах да си я представя, все още усещайки потупването на пръстите му в основата на шията си.
Той кимна.
— Най-могъщата муска, за която се знае.
Зяпнах насреща му.
— И вие искате на мен да я дадете?!
Той кимна отново.
— Няма ли да е по-лесно да взема някой нокът, зъб или, знам ли, какво да е друго?
Той поклати глава.
— Ако искаме да унищожим Долината, ще ни трябва силата на елена.
— Но ако дотогава нося друга муска, с която да се упражнявам…
— Добре знаеш, че не става така.
— Защо?
Той се намръщи.
— Ти изобщо ли не четеш теория?
Хвърлих му бегъл поглед.
— Теорията е необятна.
Той ме изненада, като се усмихна.
— Съвсем забравих, че си още нова.
— Е, аз обаче не съм — промърморих.
— Толкова ли е зле?
Смутена, усетих как нещо голямо засяда в гърлото ми. Преглътнах.
— Багра сигурно ви е казала, че сама не мога да призова дори един слънчев лъч.
— И това един ден ще стане, Алина. Аз не се притеснявам.
— Наистина?
— Наистина. Но дори да не успееш, щом се доберем до елена, това вече няма да е от значение.
Изведнъж почувствах как ме обзема нетърпение. Ако муската наистина щеше да ми помогне да стана една от Гриша, тогава нямаше да чакам някакъв митичен еленов рог. Исках друга, съвсем реална. И то веднага.
— Ако досега никой не е открил стадото на Морозов, защо мислите, че точно сега ще успеем? — попитах.
— Защото така е писано. Еленът е предопределен за теб, Алина, усещам го. — Той ме погледна. Косата му още беше в безпорядък. Под ранните утринни лъчи ми изглеждаше много по-красив и много повече човек от всякога преди.
— Изглежда, трябва да те помоля да ми се довериш — каза.
Какво се очакваше да отговоря? Всъщност нямах избор. Щом Тъмнейший искаше от мен да бъда търпелива, нищо друго не ми оставаше.
— Добре — казах най-накрая. — Но вие все пак побързайте.
Той отново се разсмя и аз усетих как бузите ми поруменяват от задоволство. После изражението му пак стана сериозно.
— Чакам те от толкова дълго, Алина — проговори. — Двамата с теб ще променим света.
Засмях се притеснено.
— Не съм от тези, които променят света.
— Ти само почакай — рече тихо и пак ме погледна със слюденосивите си очи.
Сърцето ми подскочи. Сигурно се канеше да каже още нещо, но внезапно отстъпи като опарен. — Късмет в училище от тук нататък — отсече. После леко се поклони, завъртя се на пети и тръгна по пътеката край езерото. Едва бе изминал няколко крачки обаче, когато пак се обърна назад. — Алина — проговори, — колкото до елена…
— Да?
— Моля те да не казваш на никого за него. Повечето хора смятат, че това е просто детска приказка, а аз мразя да излизам глупак в очите на другите.
— Дума няма да обеля — обещах.
Той пак кимна и без да каже нищо повече, закрачи напред. Забих поглед в гърба му, без самата аз да знам защо го правя.
Щом откъснах очи от него, видях Багра да стои на чардака пред вратата си и да ме наблюдава. Кой знае защо се изчервих.
— Хм — изсумтя тя, после също ми обърна гръб.
След разговора с Тъмнейший веднага поех към библиотеката. В нито една от книгите ми по теория не се споменаваше за елена, но попаднах на името на Иля Морозов, един от първите и най-могъщи Гриша.
Освен това имаше богат материал за муските. В книгите съвсем ясно се казваше, че всеки от Гриша може да има само една муска през живота си и след като тя стане негова, вече никой друг не може да я притежава:
„Гришанинът притежава муската, но и муската притежава гришанина. Съберат ли се веднъж, това е завинаги. Сродното сродно привлича и договорът е подпечатан вовеки.“
Причините за това не ми бяха съвсем ясни, но, изглежда, имаха връзка с контрола върху гришанската сила.
„Конят притежава бързина. Мечката притежава сила. Птицата има крила. Нито едно създание не притежава тези дарби наведнъж и така светът се поддържа в равновесие. Муските са част от това равновесие, а не средство за неговото нарушаване — всеки гришанин трябва да го помни, защото иначе рискува да си понесе последствията.“