— Алина, ще ме вземеш ли за луд, ако ти кажа, че все още вярвам в белия елен?
— Защо ви е грижа какво мисля аз?
Той изглеждаше искрено озадачен.
— Не знам — отвърна, — но наистина ме е грижа.
А после ме целуна.
Стана толкова внезапно, че дори не успях да реагирам. Допреди миг се взирах в очите му с цвят на гранит, а в следващия момент устните му се притискаха към моите. През мен отново премина познатото усещане за сигурност, тялото ми затрептя от внезапна жега, а сърцето ми заподскача в буен танц. И тогава също толкова внезапно той отстъпи назад. Изглеждаше не по-малко изненадан от мен.
— Не исках… — заекна.
В този момент се дочуха стъпки и Иван изскочи иззад ъгъла. Направи дълбок поклон пред Тъмнейший, после се поклони и на мен, но забелязах на устните му да играе лукава усмивка.
— Аппарат губи търпение — каза.
— Търпението не е сред силните му страни — равно отвърна Тъмнейший.
Изненадата беше изчезнала от лицето му.
После се поклони съвсем сдържано и — без да ме погледне повече — ме остави да стърча в снега, отдалечавайки се с Иван.
Останах на място дълго време, после като в сън продължих към Малкия дворец. „Какво се случи току-що? — Докоснах устни с върховете на пръстите си. — Тъмнейший наистина ли ме целуна?!“ Подминах куполната зала и тръгнах право към стаята си, но след като затворих вратата зад мен, вече не знаех какво да правя. Позвъних да ми донесат вечеря и започнах разсеяно да ровя из храната. Какво не бих дала да си поговоря с Женя, но тя спеше във Великия дворец, а аз нямах кураж да я търся там. Накрая се предадох и реших да сляза при другите, пък каквото ще да става.
Мари и Надя се бяха прибрали от пързалката и пиеха чай край огъня. Стъписах се, като видях Сергей да седи до Мари, вплел ръка в нейната. „Явно нещо витае във въздуха“ — рекох си смаяна.
Приседнах до тях, отпивах от чая и разпитвах как е минал денят им сред природата, но умът ми бягаше далече от разговора. Мислите ми непрекъснато се връщаха към усещането за допира на неговите устни върху моите и как Тъмнейший стои с изумено лице в светлината на фенерите, а дъхът му образува бели облачета в студения въздух.
Знаех, че за нищо на света не бих могла да заспя, и когато Мари предложи да отидем в купалото, реших да тръгна с тях. Аня Куя непрекъснато ни натякваше, че ходенето на такова място било примитивно и варварско, оправдание за селяните да пият квас и да развратничат, но аз чак сега си давах сметка, че дъртата Ана си пада малко сноб.
Стоях в напареното купало, доколкото можах да издържа на жегата, после с писъци се втурвах навън на снега заедно с останалите, след това отново се връщах и пак така, и пак така. Останах дълго след полунощ, смеех се и се задъхвах, опитвайки се да проясня ума си.
Когато най-после се довлякох до моята стая, още от вратата се хвърлих на леглото със сбръчкана от влагата порозовяла кожа и увиснала на мокри кичури коса. Усещах тялото си пламнало и омекнало — като без кости, но главата ми продължаваше да жужи от мисли. Съсредоточих се и призовах топъл покров от слънчева светлина, накарах я да трепка и да прави зайчета по изографисания таван, позволявайки на мощния приток от сила да успокои нервите ми. Но тогава споменът за целувката на Тъмнейший отново ме нападна, провали концентрацията ми, разпиля мислите ми и накара сърцето ми да се въздига и пропада като птица, понесена от непостоянните въздушни течения.
Светлината се разсея и аз потънах в мрак.
Глава 14
Към края на зимата все по-често взе да се говори за големия царски бал във Великия дворец. Очакваше се на него Призоваващите от Гриша да покажат уменията си за забавление на благородните гости. Непрекъснато се обсъждаше кой точно ще вземе участие и с какво изпълнение да впечатли присъстващите.
— Само не споменавай думата „изпълнение“ — предупреди Женя. — Тъмнейший не я понася. Според него зимният бал само пилее времето на Гриша.
Помислих си, че той може би има право. Работилниците на Фабрикаторите не спираха ни денем, ни нощем, за да смогнат със заръчаните от двореца одежди, накити и фойерверки. Призоваващите се заседяваха с часове в каменните павилиони, за да усъвършенстват „демонстрациите“ си. Всичко това ми се видя доста лекомислено, защото Равка повече от век водеше война. Но досега не се бе случвало да присъствам на нито един бал и нямаше как да остана настрана от разговорите за коприна, танци и цветя.