Мястото беше оскъдно обзаведена с груб нар, прост стол и леген.
— Дръж — каза и ми хвърли купчина дрехи. — Облечи се.
— Нямам сили за нови уроци, Багра.
— Край с уроците. Трябва да напуснеш това място. Още тази нощ.
Примигнах недоумяващо.
— Какви ги приказваш?!
— Опитвам се да те отърва от доживотно робство. А сега се преоблечи.
— Какво става, Багра? Защо ме доведе тук?
— Нямаме много време. Тъмнейший скоро ще открие стадото на Морозов. И ще залови елена.
— Знам — отвърнах, мислейки за Мал. Сърцето ми се свиваше от болка, но не устоях на изкушението да позлорадствам. — Аз пък си мислех, че ти не вярваш стадото на Морозов да съществува.
Тя махна с ръка, сякаш разпъждаше думите ми като досадни мухи.
— Говорех така само за пред него. Разчитах да се откаже от преследването на елена, ако го убедя, че това е само селско поверие. Залови ли го обаче, вече нищо няма да го спре.
Дръпнах ядосано ръката си.
— И какво ще направи?
— Ще използва Долината като оръжие.
— Аха, ясно — казах. — А случайно планира ли да вдигне лятна вила там?
Багра стисна още по-силно ръката ми.
— Това не е шега!
В гласа й се усещаше необичайно за нея отчаяние, хватката й започваше да ми причинява болка. Какво не беше наред?
— Багра, може би не е зле да отидеш до лазарета…
— Нито съм болна, нито съм обезумяла — изсъска тя. — Трябва да ме послушаш.
— Тогава говори разумно — отвърнах. — Как е възможно някой да използва „Долината на смъртната сянка“ като оръжие?!
Тя се надвеси над мен и пръстите й се впиха в плътта ми.
— Като я разшири.
— Ясно — произнесох бавно, опитвайки да се изтръгна от хватката й.
— Земята, където сега се простира Безморие, навремето беше зелена и плодородна, тучна и изобилна. Сега е мъртва и пуста, обитавана от гнусни създания. Тъмнейший ще разшири нейните граници на север до Фйерда, а на юг до Шу Хан. Онези, които не преклонят глава пред него, ще видят как владенията им се превръщат в безлюдна пустош, а народът им става плячка на хищните волкри.
Зяпнах ужасена насреща й, потресена от картината, която тя описваше. Старицата несъмнено беше загубила разсъдъка си.
— Багра — започнах отдалече, — според мен имаш треска. — „Или напълно си изкуфяла.“ — Ще е много хубаво, ако успеем да хванем елена. Така ще мога да помогна на Тъмнейший да унищожи Долината.
— Не! — извика тя и викът й прозвуча като вой. — Той никога не е искал да я унищожи. Долината е негово дело.
Изпъшках. Защо Багра точно сега трябваше да изкука?
— Долината е била създадена преди стотици години от Черния еретик.
Тъмнейший…
— Той е Черния еретик — прекъсна ме яростно тя и завря лице в моето.
— Естествено, че е той. — С известно усилие успях да разтворя вкопчените й в ръката ми пръсти и тръгнах към вратата. — Сега ще отида да повикам някой Лечител, после си лягам.
— Погледни ме, момиче.
Поех си дълбоко въздух и се обърнах, търпението ми се изчерпваше. Жал ми беше за нея, но това минаваше всякакви граници.
— Багра…
Думите замряха на устните ми.
В дланите на Багра се кълбеше мрак, валма от мастилена тъма се носеха из въздуха.
— Ти не го познаваш, Алина. — Тя за първи път ме наричаше по име. — За разлика от мен.
Стоях като прикована и гледах как тъмните спирали се разплитат около нея, опитвайки да проумея какво става. Щом се взрях по-внимателно в необикновените черти на Багра обаче, видях там отговора ясно изписан.
Видях призрака на красива някога жена, дала живот на красив син.
— Ти си му майка — прошепнах задавено.
Тя кимна.
— Не съм безумна. Аз единствена знам какъв е той всъщност и какви са истинските му намерения. Затова ти казвам, че трябва да бягаш.
Тъмнейший твърдеше, че не знае каква е истинската дарба на Багра. Дали ме беше лъгал?
Тръснах глава, опитвайки да проясня мислите си, да открия смисъл в казаното от Багра.
— Това не е възможно — произнесох. — Черния еретик е живял преди стотици години.
— Той е служил при безчет царе, безброй пъти е инсценирал смъртта си, изчаквайки да дойде неговият час, да се появиш ти. Добие ли веднъж власт над Долината, вече никой не би могъл да му се опълчи.