— Но ти наистина си бил добър — възразих аз. — В Лондон четох интервюта с хора, които твърдяха, че си можел да станеш професионалист.
— По някое време може и да ме е вълнувало — призна Ланг. — Но с театър животът не се променя. Само политиците могат да го постигнат.
Той отново погледна часовника си.
— Но Кеймбридж… — настоях аз. — Трябва да е бил извънредно важен за човек с твоя скромен произход.
— Да, там ми хареса. Срещнах разкошни хора. Не беше реалният свят обаче, а страна на фантазиите.
— Знам. Точно това ми допадаше.
— И на мен. Между нас казано, обожавах го. — Очите на Ланг заблестяха от спомена. — Да излезеш на сцената и да се превъплътиш в някой друг! А хората да ти ръкопляскат! Какво по-хубаво?
— Страхотно — казах аз, озадачен от смяната на настроението му. — Ето че налучкахме нещо. Дай да го включим в книгата.
— Не.
— Защо не?
— Защо не ли? — Ланг въздъхна. — Защото това са мемоари на министър-председател. — Внезапно той стовари юмрук върху подлакътника на креслото. — А през целия ми политически живот, когато противниците нямаха с какво да ме замерят, винаги казваха, че съм скапан актьор. — Той скочи и закрачи напред-назад. — „О, Адам Ланг! — Гласът му изведнъж се превърна в съвършена карикатура на провлаченото аристократично произношение. — Забелязвали ли сте как си променя говора в зависимост от събеседника?“ „Тъй си е то — той светкавично се преобрази в недодялан шотландец, — да му нямаш вяра на ситното копеле. Какво да го правиш, артистче. Въздух под налягане в скъп костюм!“ — След още миг той стана високомерен, разсъдлив и притворно загрижен. — „Трагедията на мистър Ланг е, че дори и най-добрият актьор не може да надскочи възложената му роля. В крайна сметка нашият премиер остана без реплики.“ Е, приятел, сигурно си се подготвил добре и ще познаеш чии бяха последните думи.
Поклатих глава. Бях прекалено смаян от ненадейното му избухване, за да говоря.
— От уводната статия на „Таймс“ в деня, когато обявих оставката си. Заглавието беше „Бъдете така любезен да напуснете сцената“. — Той внимателно се настани отново в креслото и приглади назад косата си. — Затова не, ако не възразяваш, няма да се спираме на студентските ми театрални прояви. Остави всичко точно както го е написал Майк.
Известно време мълчахме. Аз се преструвах, че привеждам в ред записките. Навън един агент крачеше по дюните, привел глава срещу вятъра, но звукоизолацията на къщата бе тъй ефикасна, че гледката напомняше кадри от ням филм. Припомних си думите на Рут Ланг за съпруга й: В момента той не е на себе си и малко се боя да го оставя сам. Сега разбирах какво е имала предвид. Чух щракване и се приведох да проверя диктофона.
— Трябва да сменя касетата — казах аз, доволен от възможността да се измъкна за малко. — Само ще занеса тази на Амелия и след минутка се връщам.
Ланг отново се беше загледал мрачно през прозореца. Направи ми леко пренебрежителен жест да вървя. Слязох при секретарките. Амелия стоеше до канцеларския шкаф. Когато влязох, тя се обърна. Навярно физиономията ми говореше красноречиво.
— Какво е станало? — попита Амелия.
— Нищо. — Но после не устоях на желанието да споделя тревогата си. — Всъщност струва ми се малко напрегнат.
— Наистина ли? Не е типично за него. В какъв смисъл напрегнат?
— Току-що ми се развика за дреболия. — Опитах се да го обърна на шега. — Сигурно е от многото упражнения по обедно време. Не вярвам да са полезни.
Дадох касетата на една от секретарките — мисля, че се казваше Люси — и взех последните готови страници. Амелия продължаваше да ме гледа с леко наведена настрани глава.
— Какво? — попитах аз.
— Прав си. Нещо го измъчва, нали? Малко след като приключихте сутрешния сеанс, някой му се обади.
— Кой?
— Беше по мобилния. Не ми каза. Питам се… Алис, скъпа, дръпни се, ако обичаш.
Алис стана и Амелия бързо се настани на нейното място пред компютъра. Никога не бях виждал нечии пръсти да играят тъй бързо по клавиатурата. Тракането сякаш се сля в едно непрестанно пластмасово бръмчене като от падане на милиони плочки за домино. Образите на екрана се сменяха почти също тъй бързо. После тракането спадна до няколко отривисти удара — Амелия бе открила каквото търсеше.
— По дяволите!
Тя извъртя екрана към мен, после смаяно се облегна назад. Приведох се да прочета текста.
Уебстраницата беше озаглавена „Водещи новини“.
27 януари, 14:57 ч. (европейско време)
НЮ ЙОРК (АП): Бившият британски външен министър Ричард Райкарт помоли Международния наказателен съд в Хага да разследва твърденията, че бившият британски премиер Адам Ланг е заповядал незаконно екстрадиране на заподозрени, за да бъдат измъчвани от ЦРУ.