Мистър Райкарт, който преди четири години бе отстранен от правителството на мистър Ланг, в момента е специален пратеник на ООН по хуманитарните въпроси и отявлен критик на външната политика на САЩ. По времето, когато напусна правителството на Ланг, той твърдеше, че е изгонен заради недостатъчно проамерикански позиции.
В изявление, излъчено от кабинета му в Ню Йорк, мистър Райкарт съобщи, че преди няколко седмици е предал на Международния наказателен съд значителен брой документи. Твърди се, че документите, подробности от които през уикенда стигнаха до британската преса, разкривали как преди пет години мистър Ланг като премиер лично е разпоредил залавянето на четирима британски граждани в Пакистан.
Мистър Райкарт добави: „Неведнъж в лични разговори настоявах британското правителство да разследва юва противозаконно деяние. Предложих да дам показания пред всяка анкетна комисия. Но правителството упорито отказва дори да признае съществуването на операция „Буря“. Затова смятам, че не ми остава нищо друго, освен да предоставя на Международния наказателен съд доказателствата, с които разполагам.“
— Ах, този дребен мръсник — прошепна Амелия. Телефонът на бюрото иззвъня. После почна да му приглася и другият, на малката масичка до вратата. Никой не помръдна. Както винаги Люси и Алис гледаха Амелия в очакване на инструкции. Мобилният телефон на Амелия също надигна писклив електронен гласец от изящното кожено калъфче на колана й. За част от секундата я видях да изпада паника — навярно бе един от редките моменти в живота й, когато не знаеше как да постъпи — и останала без ръководство, Люси посегна към телефона върху бюрото.
— Недей! — изкрещя Амелия, после добави малко по-меко: — Трябва да си определим линия на поведение.
От дълбините на къщата вече дрънчаха още два-три телефона. Беше като в часовникарски завод по обяд. Амелия извади мобилния си телефон и погледна изписалия се номер.
— Глутницата е надушила кръв — каза тя и го изключи. Няколко секунди мълча, потропвайки с пръсти по бюрото. — Добре. Изключи всички телефони — нареди тя на Алис и в гласа й се върна част от предишната самоувереност, — после прегледай основните новинарски сайтове в мрежата да видиш дали Райкарт не е казал още нещо. Люси… намери телевизор и следи новините по всички канали. — Тя погледна часовника си. — Рут още ли се разхожда? По дяволите. Разхожда се, нали?
Амелия грабна черно-червения си бележник и затрака с токчета по коридора. Нямах представа нито какво се очаква от мен, нито дори какво точно става, затова реших да тръгна след нея. Тя викаше един от агентите на специалните служби:
— Бари! Бари! — Човекът подаде глава от кухнята. — Бари, моля те, намери мисис Ланг и я доведи тук час по-скоро.
И тя тръгна по стълбището към хола.
Ланг пак седеше неподвижно там, където го бях оставил. Единствената разлика бе, че сега държеше в ръка малкия си мобилен телефон. Затвори го веднага щом влязохме.
— От всичкия този телефонен звън съдя, че Райкарт е направил изявлението — каза той.
Амелия отчаяно разпери ръце.
— Защо не ми каза?
— Преди да съм казал на Рут? Не би било много разумно, нали? Исках поне за малко да запазя новината за себе си. — Той се обърна към мен. — Извинявай, задето избухнах.
Извинението ме трогна. Любезен дори и в беда, помислих си аз и отвърнах:
— Няма нищо.
— А ти каза ли й? — попита Амелия.
— Исках да й го кажа очи в очи. Очевидно този вариант вече отпада, затова преди малко й позвъних.
— И как го прие?
— А ти как мислиш?
— Този дребен мръсник — повтори Амелия.
— Тя ще се прибере всеки момент.
Ланг стана и се загледа през прозореца с ръце на кръста. Отново долових острия мирис на потта му. Неволно си представих звяр, настръхнал за отбрана.
— Той много държеше да ми каже, че няма нищо лично — изрече Ланг, без да се обръща към нас. — Много държеше да обясни, че нямал повече правото да мълчи само заради добре известната си позиция относно човешките права. — Той изпръхтя презрително. — Добре известната му позиция относно човешките права… Мили боже.
— Мислиш ли, че е записвал разговора? — попита Амелия.
— Кой знае? Вероятно. Сигурно се кани да го излъчи по медиите. С него всичко е възможно. Аз само казах „Ричард, много благодаря, че ме уведоми“, после затворих. — Ланг се завъртя и свъси вежди. — Тук стана потискащо тихо.