— Наредих да изключат телефоните. Трябва да обмислим какво ще кажем.
— А какво казахме през уикенда?
— Че не сме чели „Сънди Таймс“ и не възнамеряваме да коментираме.
— Е, сега поне знаем откъде са получили сведенията. — Ланг поклати глава. Изражението му беше почти възхитено. — Той наистина се е захванал с мен, нали? Изтичане на информация до пресата в неделя, подготвящо почвата за изявление във вторник. Три дни шумотевица вместо един, завършващи със сензация. Като извадено от учебник.
— От твоя учебник.
Ланг отбеляза комплимента с леко кимване и пак се загледа през прозореца.
— А! — възкликна той. — Задават се неприятностите.
Една дребна и решителна фигурка със син анорак крачеше по пътеката откъм дюните с тъй бърза стъпка, че от време на време охранителят зад нея трябваше да подтичва, за да не изостане. Островърхата качулка беше придърпана ниско пред лицето й, а брадичката притисната към гърдите и Рут Ланг приличаше на средновековен рицар с шлем от полиестер, потеглящ на бой.
— Адам, наистина трябва да направим изявление — каза Амелия. — Ако не кажеш нищо или протакаш твърде дълго, ще изглежда… — Тя се поколеба. — Е, сами ще си направят изводите.
— Добре — каза Ланг. — Как ти се струва това? — Амелия извади малка сребърна писалка и разгърна бележника. — „В отговор на изявлението на Ричард Райкарт Адам Ланг направи следния коментар: „Когато политиката да окажем безрезервна подкрепа на Съединените щати в глобалната война срещу тероризма бе популярна в Обединеното кралство, мистър Райкарт я одобряваше. Когато загуби популярност, той престана да я одобрява. А когато заради собствената си административна некомпетентност бе помолен да напусне Външно министерство, той изведнъж прояви горещ интерес към защитата на така наречените човешки права на заподозрените в тероризъм. Дори тригодишно дете би проумяло неговата инфантилна тактика, целяща да очерни бившите му колеги.“ Точка. Край.
Амелия бе спряла да пише още в средата на изречението. Гледаше бившия министър-председател и ако не знаех, че е невъзможно, бих се заклел, че в едното око на Снежната кралица проблясва издайническа сълза. Той също я гледаше. На вратата тихичко се почука. Алис влезе с лист хартия в ръката.
— Извинявай, Адам — каза тя. — Асошиейтед Прес току-що излъчи това.
Ланг сякаш се колебаеше да откъсне очи от Амелия и в този момент разбрах — с непоколебима увереност, — че връзката им не е само професионална. След тягостна пауза той пое листа от Алис и започна да чете. Точно тогава Рут влезе в кабинета. Вече започвах да се чувствам като зрител, който по средата на представлението е отскочил до тоалетната и някак се е оказал на сцената — главните изпълнители не ми обръщаха внимание и знаех, че трябва да си вървя, но не можех да измисля подходяща прощална реплика.
Ланг дочете листа и го подаде на Рут.
— Според Асошиейтед Прес — обяви той — източници от Хага, които и да са те, твърдят, че утре сутрин прокуратурата на Международния наказателен съд ще излезе със становище.
— О, Адам! — възкликна Амелия и вдигна длан пред устата си.
— Защо не бяхме предупредени? — властно попита Рут. — Къде гледа правителството? Защо не ни се обадиха от посолството?
— Телефоните са изключени — обясни Ланг. — Сигурно в момента опитват да се свържат.
— Не ти говоря за момента! — кресна пискливо Рут. — За чий ни е скапаният момент? Трябваше да знаем това преди седмица! — Тя насочи гнева си към Амелия. — Ами вие какво правите? Мислех, че затова сте тук, да поддържате връзка с правителството. Само не ми казвай, че и там не са знаели какво предстои!
— Прокуратурата на Международния наказателен съд полага изключителни усилия да запази в тайна от заподозрените, че срещу тях се води разследване — каза Амелия. — Както и от техните правителства. За да не пристъпят към унищожаване на доказателства.
Тия думи като че зашеметиха Рут. Трябваха й една-две секунди, за да се опомни.
— Така ли? Значи Адам вече е заподозрян? — Тя се завъртя към съпруга си. — Трябва да поговориш със Сид Крол.
— Всъщност още не знаем какво ще кажат от Международния наказателен съд — изтъкна Ланг. — Първо трябва да поговоря с Лондон.
— Адам — изрече Рут съвсем бавно, сякаш разговаряше със замаяна жертва на катастрофа, — ако им е изгодно, те ще те закачат на въжето без колебание. Трябва ти адвокат. Обади се на Сид.
След кратко колебание Ланг се завъртя към Амелия.