Откъм стаята долетя познатото съобщение: „Имате поща“.
Веднага видях, че нещо не е наред. Обичайната серия от десетина паразитни послания ми предлагаше какво ли не — от увеличаване на пениса до абонамент за „Уолстрийт Джърнъл“. Имаше и вест от кантората на Рик с потвърждение за преведената първа част от аванса. Липсваше само едно: информацията, която си бях пратил днес следобед.
Няколко секунди гледах тъпо екрана, после отворих отделната секция от паметта на лаптопа, която автоматично съхранява всяко изпратено и получено съобщение. И за мое огромно облекчение най-отгоре в графата „Изпратени“ наистина зърнах безименния имейл, към който бях приложил ръкописа на мемоарите. Но когато отворих приложението и щракнах командата за даун лоуд, получих единствено съобщението: „Файлът не е на разположеше“.
Извадих мобилния телефон и се свързах с интернет доставчика.
Няма да ви досаждам с подробен разказ за мъките си през следващия половин час — подбирането на опции от безконечни списъци, дългото чакане, досадната електронна музика, все по-тревожните разговори с представителя на компанията в Утар Прадеш или където там им беше седалището.
В крайна сметка излезе, че ръкописът се е изпарил и компанията не разполага с данни някога да е съществувал.
Проснах се на леглото.
Не съм техничар, но дори и за мен почваше да става ясно какво се е случило. По някакъв начин ръкописът на Ланг беше изтрит от компютрите на моя интернет доставчик. За което имаше две възможни обяснения. Първо, че текстът не е бил зареден както трябва, което обаче не можеше да е вярно, защото още в кабинета бях получил онези две съобщения: „Файлът ви е прехвърлен“ и „Имате поща“. Второ, че след това файлът е бил изтрит. Но как би могло да стане? Изтриването щеше да означава, че някой има пряк достъп до компютрите на една от най-големите групировки в световния интернет и може да прикрива следите си. Би означавало също — би трябвало да означава, че цялата ми електронна кореспонденция е под наблюдение.
В главата ми изплува гласът на Рик: Ехааа! Страхотна операция. Твърде мащабна за някакъв си вестник. Трябва да е било работа на държавните… После чух и гласа на Амелия: Осъзнаваш колко напечено става, нали?
— Но книгата е пълен боклук! — провикнах се отчаяно аз към портрета на някакъв викториански китоловец, закачен срещу леглото. — Няма смисъл да си дават толкова зор заради нея!
Суровият морски вълк ме гледаше все тъй строго. Изражението му сякаш говореше, че съм нарушил обещанието си и някаква безименна сила във външния свят го знае.
8
Авторите често са твърде заети и труднодостъпни; понякога притежават буен темперамент. Поради това издателят се надява писателят в сянка да направи максималното за спазване на всички срокове.
„Писане в сянка“
Тази вечер не можеше и дума да става за работа. Дори не пуснах телевизора. Жадувах единствено за забрава. Изключих мобилния телефон, слязох в бара, а когато затвориха заведението, се качих в стаята и до късно след полунощ си правих компания с бутилка уиски, което може би обяснява защо поне веднъж спах непробудно до сутринта.
Събуди ме телефонът на нощното шкафче. Грубият метален звън сякаш разтърси очите ми в прашните им кухини и когато се превъртях да вдигна слушалката, имах чувството, че стомахът ми продължава да се търкаля по матрака и тупва на пода като балон, изпълнен до пръсване с някаква зловонна лепкава течност. Стаята се въртеше около мен, задушна и непоносимо гореща — отоплението бе включено на максимум. Открих, че съм заспал облечен, без да изгася лампите.
— Трябва незабавно да напуснеш хотела — каза Амелия. — Положението се промени. — Гласът й пронизваше черепа ми като игла за плетене. — Колата идва.
Каза само това. Аз не възразих; просто нямаше как. Беше затворила.
Някъде бях чел, че древните египтяни подготвяли фараоните за мумифициране, като вадели мозъка с кука през носа. Изглежда, по някое време през нощта бях претърпял подобна операция. Затьтрих крака по килима, дръпнах завесите и видях небе и море, сиви като смъргга. Нищо не помръдваше. Тишината бе абсолютна, не я нарушаваше дори крясък на чайка. Наистина се задаваше буря, дори и аз го усещах.