— Вярно, сър — съгласи се Енкарнасион. — Но Член двайсет и пети, който разглежда наказателната отговорност на физически лица, заявява, че — спокойните й черни очи пак се стрелнаха към компютърния екран — „едно лице носи наказателна отговорност и подлежи на наказание за престъпление от компетентността на съда, ако с цел улесняване извършването на такова престъпление помага или по друг начин съдейства при извършването или при опита за извършването му, включително чрез предоставяне на средства за извършването“.
Отново настана тишина, нарушавана само от далечното бръмчене на хеликоптера.
— Доста пресилено — тихо изрече Ланг.
— Пълен абсурд — намеси се Крол. — Това означава, че ако ЦРУ транспортира някой заподозрян с частен самолет, за да го разпита, собственикът на самолета формално носи вина за улесняване извършването на престъпление срещу човечеството.
— Но от правна гледна точка… — започна Ланг.
— Не става дума за право, Адам — прекъсна го Крол с едва доловима нотка на раздразнение, — а за политика.
— Не, Сид — намеси се Рут. Без да откъсва напрегнатия си поглед от килима, тя категорично поклати глава. — Става дума и за право. Двата аспекта са неразделни. Онзи пасаж, който току-що ни прочете младата дама, недвусмислено обяснява защо съдиите ще бъдат принудени да разрешат разследването, понеже Ричард Райкарт е представил документални данни, подсказващи, че Адам наистина има пръст в тия неща: помощ, съдействие и предоставяне на средства. — Тя вдигна глава. — Това е юридически риск… нали така го наричате? И неминуемо води до политически риск. Защото в крайна сметка всичко опира до общественото мнение, а ние и бездруго напоследък сме доста непопулярни у дома.
— Е, ако това ще те утеши, Адам определено не е застрашен от никакъв риск, докато остава тук, сред приятели.
Бронираното стъкло се разтресе леко. Хеликоптерът пак идваше за поглед отблизо. Светлината на прожектора му изпълни стаята. Но на телевизионния екран се виждаше само големият панорамен прозорец, отразяващ океана.
— Чакай малко. — Ланг вдигна ръце и впи пръсти в косата си, сякаш едва сега осъзнаваше какво става. — Да не би да твърдиш, че не мога да напусна Съединените щати?
Крол кимна на другия асистент.
— Джош?
— Сър — изрече угрижено Джош, — ако ми разрешите, бих желал просто да ви прочета встъпителната част на Член петдесет и осми, където се разглежда постановлението за арест. — Той прикова сериозен поглед върху Адам Ланг. — „Във всеки момент след възбуждането на разследването съставът за предварително производство издава по искане на прокурора постановление за арестуването на лице, ако след разглеждане на искането, доказателствата и другата информация, предоставена от прокурора, съставът се увери, че съществуват достатъчно основания да се смята, че лицето е извършило престъпление, което попада под юрисдикцията на съда, и арестуването на лицето е необходимо, за да се гарантира явяването на лицето в съдебното производство.“
— Господи — възкликна Ланг. — Какво означава „достатъчно основания“?
— Няма да стане — каза Крол.
— Все това разправяш — вметна раздразнено Рут, — но може и да стане.
— Няма, но може и да стане. — Крол разпери ръце. — Тия две твърдения са несъвместими. — Той си позволи поредната хитра усмивчица и се обърна към Адам. — Все пак като твой адвокат настоятелно те съветвам, докато въпросът не бъде решен, да не пътуваш в която и да било страна, признаваща юрисдикцията на Международния наказателен съд. Ако само двама от тези трима съдии решат да се изперчат пред любителите на човешките права и издадат постановление за арест, можеш да бъдеш задържан.
— Но почти всички държави в света признават Международния наказателен съд — каза Ланг.
— Америка не го признава.
— И кой още?
— Ирак — каза Джош. — Китай, Северна Корея, Индонезия.
Чакахме го да продължи; той мълчеше.
— И това ли са всички? — попита Ланг. — Останалите го признават?
— Не, сър. Израел не го признава. И някои от най-гадните режими в Африка.
— Мисля, че нещо става — каза Амелия и насочи дистанционното към телевизора.
И тъй, след миг гледахме как главният прокурор — испанка с буйна черна коса и ярко червило, същинска кинозвезда в примигващия сребрист блясък на фотосветкавиците — обяви, че тази сутрин е била упълномощена да разследва бившия британски министър-председател Адам Питър Бенет Ланг по член Седми и осми от Римския статут на Международния наказателен съд.