По-точно другите я гледаха, а аз наблюдавах Ланг. А.Л. — напрегнат и съсредоточен, надрасках в бележника, като се преструвах, че записвам думите на обвинителката, но всъщност дебнех своя клиент за всяка интимна подробност, която да използвам по-късно. Протяга ръка към P.; тя не реагира. Поглежда я. Самотен, озадачен. Отдръпва ръка. Пак гледа екрана. Клати глава. Гл. прок. казва: „Дали е било отделен инцидент или част от систематично престъпно поведение? „A.Л. трепва. Гневен. Гл. прок.: „Правосъдието трябва да бъде еднакво за всички, богати и бедни, силни и слаби. „А.Л. крещи срещу екрана: „Ами терористите? „
Никога досега не бях виждал свой автор в реална житейска криза и като наблюдавах Ланг, постепенно започнах да осъзнавам, че любимият ми универсален въпрос Какво изпитахте? всъщност е груб инструмент, мъгляв и едва ли не безполезен. През тези няколко минути, докато се обясняваха правните процедури, по грубо изсеченото лице на Ланг бързо прелитаха чувства, мимолетни като сенки на облаци през пролетта — шок, ярост, болка, предизвикателност, отчаяние, срам… Как можеха да бъдат разгадани? И щом сам той не знаеше точно какво изпитва сега, в момента, как бих могъл да очаквам, че ще го знае след десет години? Дори и сегашната си реакция нямаше да обясни, ако не му помогнех. Би се наложило да я опростя, за да стане правдоподобна. Би се наложило да използвам собственото си въображение. С други думи, да излъжа.
Прокурорката довърши изявлението си, отговори лаконично на няколко подвикнати въпроса и напусна катедрата. На половината път към изхода спря, за да позира отново пред обективите, и наоколо пак избухна сияние от фотосветкавици, докато тя се извръщаше да предложи на света великолепния си орлов профил. После изчезна. На екрана се появи къщата на Райнхарт, обкръжена от гора, езеро и океан. Светът чакаше Ланг да се появи.
Амелия изключи звука. Долу зазвъняха телефоните.
Крол пръв наруши тишината.
— Е, това с нищо не ни изненада.
— Да — каза Рут. — Браво на вас.
Крол се направи на разсеян.
— Би трябвало да те прехвърлим във Вашингтон, Адам. Незабавно. Самолетът ни чака на летището.
Ланг все още се взираше в екрана.
— Когато Марти каза, че мога да използвам лятната му резиденция, изобщо не подозирах колко е откъсната от света. Не биваше да идваме тук. Сега ще изглежда, че се укриваме.
— Точно така смятам и аз. Не може просто да се затвориш тук, във всеки случай не и днес. Завъртях няколко телефона. За обяд мога да ти уредя среща с лидера на мнозинството в Сената, а следобед ще поканим журналисти да те снимат заедно с държавния секретар.
Ланг най-сетне откъсна очи от телевизора.
— Не знам дали си струва. Ще изглежда, че съм изпаднал в паника.
— Не, няма. Вече разговарях с тях. Изпращат ти най-добри пожелания; готови са да помогнат по всякакъв начин. И двамата ще кажат, че срещите са били уговорени още преди седмици, за да обсъдите дейността на фондация „Адам Ланг“.
— Но това звучи фалшиво, не смяташ ли? — Ланг се навъси. — Какво толкова имаме за обсъждане?
— На кого му пука? СПИН. Бедността. Климатичните промени. Африка. Каквото ти хрумне. Важното е да кажеш: върша си работата както обикновено, имам график, занимавам се с големи дела и няма да отстъпя от тях заради някакви смешници, дето се правят на съдии в Хага.
— А мерките за безопасност? — намеси се Амелия.
— Тайните служби ще се погрижат. Ще попълваме дневния ред в движение. Цялата столица ще те приветства. Чакам новини от вицепрезидента, но срещата с него ще е на четири очи.
— А медиите? — попита Ланг. — Скоро ще трябва да реагираме.
— По пътя за летището ще спрем да кажем няколко думи. Ако желаеш, мога да направя изявление. От теб се иска само да стоиш до мен.
— Не — твърдо каза Ланг. — Не. В никакъв случай. Така вече наистина ще изглеждам виновен. Трябва лично да разговарям с тях. Рут, какво мислиш за отиването във Вашингтон?
— Мисля, че е ужасна идея. Извинявай, Сид, знам, че здравата работиш за нас, но трябва да имаме предвид и как ще се възприеме това в Англия. Ако Адам отиде във Вашингтон, ще заприлича на подлизурко, който тича да се оплаче на американския господар.
— В такъв случай какво искаш да направите?
— Да отлетим за Лондон. — Крол понечи да възрази, но Рут не му даде думата. — Англичаните може и да не го обичат много в момента, но едно нещо мразят още повече — нахални чужденци да им казват какво да вършат. Правителството ще трябва да го подкрепи.