— Добре, приятели! — долетя отдолу гласът на Крол. — Готови ли сте? Чудесно. Не забравяйте: щастливи, щастливи лица. Тръгваме.
Вратата се отвори и след секунди зърнах на екрана темето на бившия министър-председател, докато той правеше няколко забързани крачки към колата. Хлътна в нея и изчезна от поглед точно когато адвокатът изтича след него и мина от другата страна на ягуара. В долната част на картината се появи надпис: АДАМ ЛАНГ НАПУСКА КЪЩАТА НА МАРТАС ВИНЯРД. Всичко знаят тия момчета със сателитите, помислих си аз, но не са чували за тавтология.
Зад тях антуражът бързо се изниза в колона и тръгна към микробуса. Амелия вървеше начело, притискайки с длан безупречната си руса коса, за да я предпази от вятъра на витлата; след нея идваха секретарките, следвани от сътрудниците на Крол, и накрая двама охранители.
Дългите тъмни очертания на колите със запалени фарове се отделиха от резиденцията и поеха през пепелявата сивота на дъбовите дървета към шосето заУест Тисбъри. Хеликоптерът ги следеше, а вихърът под него разхвърляше сухи листа и привеждаше рядката трева. Когато шу мът на витлата заглъхна, за пръв път през тази сутрин в къщата постепенно се възцари някакво подобие на покой. Сякаш най-сетне бяхме стигнали в окото на някаква мощна гръмотевична буря. Питах се къде ли е Рут и дали също гледа предаването. Станах, отидох до стълбището и се ослушах, но не чух нищо, а когато се върнах пред телевизора, въздушните снимки бяха отстъпили място на земни и лимузината на Ланг излизаше от гората.
В края на отклонението се бяха събрали още много служители на реда на щата Масачусетс и една част от тях държаха демонстрантите на безопасно разстояние отвъд шосето. За момент изглеждаше, че ягуарът ще ускори към летището, но после стоповете светнаха. Микробусът свърна и закова зад него. И изведнъж Ланг се появи по сако; сякаш без да обръща внимание на студа и скандиращата тълпа, той тръгна с широка крачка право към камерите, следван от тримата агенти. Изрових дистанционното от креслото, където бе седяла Амелия — от кожената тапицерия все още лъхаше нейният аромат, — насочих го към екрана и засилих звука.
— Извинявам се, че ви накарах да чакате на студа — започна Ланг. — Просто исках да кажа няколко думи в отговор на новината от Хага.
Той помълча и наведе очи. Често го правеше. Дали беше естествена реакция, или нарочно създаваше впечатление за спонтанност? При него никога не се знаеше. В далечината ясно се чуваше как тълпата скандира: „Ланг! Ланг! Ланг! Лъжец! Лъжец! Лъжец!“
— Странни времена са настанали — каза той и пак се поколеба, — странни времена. — Този път най-после вдигна глава. — Когато онези, които винаги са се борили за свобода, мир и справедливост, биват обявявани за престъпници, а онези, които открито насаждат омраза, възхваляват убийствата и искат да унищожат демокрацията, биват закриляни от закона, като че те са жертвите.
— Лъжец! Лъжец! Лъжец!
— Както казах във вчерашното си изявление, винаги съм бил убеден поддръжник на Международния наказателен съд. Вярвам в неговата дейност. Вярвам в здравия разум на неговите съдии. И затова не се боя от разследването. Защото в сърцето си знам, че не съм извършил нищо нередно.
Той се обърна към демонстрантите. За пръв път пролича, че е забелязал размаханите плакати: неговото лице, решетките, оранжевият гащеризон, окървавените ръце. Стисна зъби.
— Не ще позволя да ме сплашат. — Той леко вирна глава. — Не ще позволя да ме превърнат в изкупителна жертва. Не ще позволя да ме откъснат от борбата срещу СПИН, бедността и глобалното затопляне. Точно с тази цел сега заминавам за Вашингтон, за да продължа според предварителния си график. Позволете да кажа пределно ясно на всички зрители в Обединеното кралство и по целия свят: докато дишам, ще се боря срещу тероризма, където това се наложи, независимо дали на бойното поле или — при необходимост — в съдебната зала. Благодаря.
Без да обръща внимание на градушката от въпроси — „Кога ще се върнете във Великобритания, мистър Ланг?“, „Одобрявате ли мъченията, мистър Ланг?“, — той се обърна и закрачи обратно. Мускулите на широките му плещи играеха под изискания костюм, а тримата охранители се разпръснаха във верига зад него. Само преди седмица подобно изявление би ме впечатлило както речта му в Ню Йорк след лондонския самоубийствен атентат, но сега с изненада открих колко малко чувства изпитвам. Сякаш гледах някой велик актьор в залеза на кариерата си — емоционално изчерпан и без други резерви освен превъзходното майсторство.