Първа глава
Ранни години
Ланговата фамилия има шотландски произход и се гордее с това. Името ни идва от староанглийската дума „long“, тоест „висок“, а прадедите ми са дошли откъм северната граница. През XVI век първите Ланг…
Господ да ни е на помощ! Задрасках пасажа и после плъзнах на зигзаг дебела синя линия през всички следващи абзаци за фамилната история на Ланг. Ако искаш родословно дърво, върви да го търсиш в някой разсадник — така съветвам клиентите. Никой не дава пет пари за тия неща. Инструкцията на Мадокс беше да започна книгата с обвиненията във военни престъпления и аз нямах нищо против, макар че темата би послужила само като своеобразен удължен пролог. По някое време трябваше да започнат същинските мемоари и затова исках да открия свежа и оригинална нота — нещо, показващо Ланг като нормално човешко същество. Фактът, че всъщност не беше нормално човешко същество, изобщо не ме засягаше.
Откъм стаята на Рут долетя звукът на стъпки, после вратата й се отвори и затвори. Отначало си помислих, че идва да провери кой шуми в съседната стая, но после я чух да се отдалечава. Оставих ръкописа на Макейра и насочих вниманието си към разпечатките от разговора. Знаех какво търся. То беше там, почти в самото начало:
Спомням си много добре, беше неделя следобед. Валеше, аз още се излежавах. И изведнъж някой почука на вратата…
Ако оправех граматиката, разказът как Рут е привлякла Ланг към местните избори, а оттам и към политиката, щеше да стане идеално встъпление. Но Макейра с типичната си безчувственост към всичко човешко дори бе забравил да го спомене. Отпуснах пръсти върху клавиатурата на лаптопа, после започнах да пиша:
Първа глава
Ранни години
Аз станах политик от обич. Не обич към някаква конкретна идеология, а към жената, която почука на вратата ми в един влажен неделен следобед.
Може да възразите, че е сантиментално, но не забравяйте: а) сантиментите се продават на тон; б) имах само две седмици за преработка на целия ръкопис и в) това сто на сто беше по-добре, отколкото да започвам с произхода на името Ланг. Скоро траках с цялата бързина, която можеше да се постигне по моята двупръстна система.
Беше подгизнала от дъжда до кости, но сякаш изобщо не обръщаше внимание на това, а се впусна в страстна реч за местните избори. Срамувам се да призная, до този момент аз дори нямах представа, че предстоят местни избори, но поне проявих здрав разум да…
Вдигнах глава. През стъклото видях как Рут решително крачи през дюните срещу вятъра, поела на поредната си мрачна, самотна разходка без друг спътник освен охранителя, който я следваше отдалеч. Гледах я, докато изчезна от поглед, после пак се хванах на работа.
Работих така около два часа, някъде докъм един следобед, после чух съвсем леко почукване по дърво. Стреснах се.
— Мистър? — долетя иззад вратата плах женски глас. — Сър? Иска обяд?
Отворих и видях на прага икономката Деп, облечена в черната си копринена униформа. Беше на около петдесет години, крехка като птичка. Имах чувството, че ако кихна, ще отхвръкне до другия край на къщата.
— Би било чудесно. Благодаря.
— Тук или в кухня?
— В кухнята ще е по-добре.
След като тя се отдалечи безшумно с меките си чехли, аз се заех със стаята. Знаех, че повече не мога да отлагам. Действай както с писането, казах си, започвай. Отворих моя куфар и го сложих на леглото. После си поех дълбоко дъх, плъзнах настрани вратите на гардероба и почнах да свалям от закачалките дрехите на Макейра, като ги премятах през лакът — евтини ризи, сака и панталони от магазините за конфекция, вратовръзки, каквито купуваш от аерогарите; нищо по поръчка в твоя гардероб, нали, Майк? Осъзнах, че е бил едър, докато докосвах всички тия твърде широки яки и прекалено дълги колани, далеч по-едър от мен. И, разбира се, стана точно онова, от което се боях: допирът до непознатите тъкани и дори само дрънченето на металните закачалки по хромираната тръба бе достатъчно, за да събори стената, градена грижливо цели двайсет и пет години, и да ме върне право в спалнята на родителите ми, която бях събрал кураж да разчистя три месеца след погребението на майка ми.