— Значи срещата с теб трябва да е била много важен момент за него.
— Защо смяташ така?
— Защото ти си имала истинска политическа страст. И знания. И връзки в партията. Сигурно си му дала целта и смисъла да върви напред. — Имах чувството, че мъглата около мен се разсейва. — Може ли да си го запиша?
— Давай. Ако смяташ, че ще е полезно.
— И още как.
Оставих в чинията ножа и вилицата — не си падам по риба и водорасли, — извадих бележника и го разгърнах на нова страница. Отново си представих, че съм на мястото на Ланг — малко над двайсетте, сирак, самотен, амбициозен, талантлив, но не чак дотам, и търся път, правя няколко неуверени крачки в политиката, после срещам жена, която внезапно разкрива бъдещето пред мен.
— Бракът с теб е бил наистина повратна точка.
— Несъмнено бях доста различна от кеймбриджките му приятелки, всички онези Йокасти и Пандори. Още като дете повече ме вълнуваше политиката, отколкото понитата.
— Никога ли не си искала да бъдеш истински, самостоятелен политик? — попитах аз.
— Искала съм, разбира се. А ти никога ли не си искал да бъдеш истински писател?
Сякаш ме зашлеви през лицето. Изстенах. Не знам дали не изпуснах бележника.
— Извинявай — рече Рут. — Не исках да бъда груба. Но навярно съзнаваш, че с теб сме в едно положение. Винаги съм разбирала от политика повече, отколкото Адам. А ти разбираш от писане. Но в крайна сметка звездата е той, нали? И ние знаем, че нашата работа е да обслужим звездата. Неговото име ще продаде книгата, не твоето. Същото стана и с мен. Не след дълго осъзнах, че той може да стигне до върха. Имаше външност и чар. Умееше да говори страхотно. Хората го харесваха. Докато аз винаги съм била грозното пате с невероятен талант за гафове. Както доказах току-що. — Тя отново докосна ръката ми. Сега пръстите бяха топли и живи. — Извинявай. Нараних те. Предполагам, че и сенките имат чувства като всички нас.
— Когато ни наранят, кървим — казах аз.
— Приключи ли с вечерята? В такъв случай защо не донесеш онези документи, които е изровил Майк? Може да ми освежат паметта. Стана ми интересно.
Слязох в стаята и взех плика на Макейра. Докато се върна горе, Рут пак бе седнала на дивана. В камината горяха нови дърва и вятърът с рев засмукваше из комина снопове оранжеви искри. Деп прибираше чиниите. В последния момент успях да спася чашата и шишето уиски.
— Искаш ли десерт? — попита Рут. — Кафе?
— Не, благодаря.
— Свършихме, Деп. Благодаря ти.
Тя помръдна леко, за да ми подскаже да се настаня до нея, но аз се престорих на разсеян и седнах отсреща, на предишното си място. Още ме болеше от намека, че не съм истински писател. Може и да е вярно. Никога не съм съчинявал поезия. Не пиша сантиментални анализи на юношеските си терзания. Нямам мнение за човешката душа, освен че е по-добре човек да не задълбава из нея. Виждам се като литературен еквивалент на умел грънчар или кошничар — произвеждам забавни предмети, които хората охотно купуват.
Отворих плика и извадих фотокопията от членската книжка на Ланг и статиите за лондонските избори. Плъзнах ги по масата към Рут. Тя кръстоса глезени, приведе се напред и аз неволно надникнах в изненадващо дълбоката и сенчеста долина на деколтето й.
— Е, с това не се спори. — Рут бутна настрани членската карта. — Подписът е негов. — Тя почука с пръст по снимката на агитаторите от 1977 г. — Някои лица са ми познати. Сигурно съм почивала през онази вечер или съм обикаляла с друга група. Иначе щях да бъда до него. — Тя вдигна глава. — Какво друго си изровил?
Вече нямаше смисъл да крия, затова подадох целия пакет. Тя огледа името и адреса, после пощенския печат и обърна очи към мен.
— Какви ги е вършил Майк?
Разтвори плика с палец и показалец, после предпазливо надникна в него, сякаш се боеше, че нещо може да я ухапе. След малко го преобърна и изсипа съдържанието на масата. Гледах напрегнато как прелиства копията от фотографии и програми. Взирах се в нейното бледо умно лице, търсейки поне следа от обяснение защо всичко това е било тъй важно за Макейра. Видях как суровите й черти омекнаха, когато взе фотографията на Ланг с раираното сако край огряната от слънце река.
— О, погледни го — възкликна тя. — Не е ли красив? Притисна снимката към бузата си.
— Неустоим — съгласих се аз.
Рут се вгледа по-внимателно в снимката.
— Боже мой, погледни ги. Виж косата му. Това е съвсем друг свят, нали? Помисли само, какво ставаше, докато са се снимали? Виетнам. Студената война. Първите миньорски стачки в Англия от 1926 година насам. Военният преврат в Чили. А те какво правят? Вземат бутилка шампанско и отиват да се повозят на лодка!