— Нали не възразяваш? — попита тя.
— Не, разбира се — казах аз.
Изгасих лампата, пъхнах се до нея и легнах откъм студената страна на леглото. Тя се превъртя, сложи ръка на гърдите ми и впи устни в моите с такава сила, сякаш ми правеше изкуствено дишане.
12
Книгата не е сцена, на която сянката да изказва възгледите си за каквото и да било.
„Писане в сянка“
Когато се събудих на сутринта, очаквах да е изчезнала. Нали такъв е обичайният протокол при подобни обстоятелства? Щом приключат нощните взаимоотношения, гостуващата страна се оттегля в собствената си централа като вампир, бързащ да изпревари безпощадните лъчи на зората. Но не и Рут Ланг. В сумрака различих смътно голото й рамо и късата черна коса и усетих по неравното, едва доловимо дишане, че е будна като мен и се ослушва.
Лежах по гръб с кръстосани на корема ръце, неподвижен като каменно изображение на рицар върху саркофаг. От време на време затварях очи, когато си спомнях още някой аспект на тоталната бъркотия. Станалото навярно достигаше десета степен по скалата на Рихтер за тъпи идеи. Същински връх на глупостта. По някое време плъзнах ръка към нощното шкафче и пипнешком потърсих часовника си. Поднесох го към лицето си. Беше седем и петнайсет.
Предпазливо, продължавайки да се преструвам, че не забелязвам нейната преструвка, се измъкнах от леглото и тръгнах на пръсти към банята.
— Буден си — изрече тя, без да помръдне.
— Извинявай, ако съм те стреснал — казах аз. — Мисля да си взема един душ.
Заключих вратата зад себе си, пуснах горещата вода и оставих мощните парещи струи да ме блъскат по гърба, корема, краката, главата. Малкото помещение бързо се изпълни с пара. След това, докато се бръснех, трябваше непрестанно да бърша отражението си в огледалото, за да не изчезне в мъглата.
Когато се върнах в стаята, Рут бе облякла халата и стоеше до бюрото, прелиствайки ръкописа. Завесите все още бяха дръпнати.
— Махнал си семейната му история — каза тя. — Няма да е доволен. Много се гордее с рода Ланг. И защо навсякъде си подчертал името ми?
— Исках да проверя на колко места те споменават. Изненадах се, че е толкова рядко.
— Лошо наследство от времето на социологическите проучвания.
— Моля?
— Докато бяхме на Даунинг Стрийт, Майк често казваше, че щом си отворя устата, Адам губи по десет хиляди гласа.
— Сигурен съм, че не е вярно.
— Вярно е, разбира се. Хората винаги искат някой да им е виновен. Често си мисля, че що се отнася до него, най-полезната ми роля беше тази на гръмоотвод. Можеха да си изливат яда върху мен.
— Дори и така да е — казах аз, — не би трябвало да те оставят зад кадър.
— Защо не? Така става с повечето жени. Дори и такива като Амелия Блай рано или кьсно потъват в забрава.
— Много добре. Аз пък ще те върна на сцената. — В бързината плъзнах вратата на гардероба толкова силно, че тя шумно се удари в ръба. Трябваше да се махна от тази къща. Трябваше да се отдалеча на безопасна дистанция от тия тримата с тяхното модерно семейство, преди да съм се побъркал като тях. — Когато имаш време, бих искал да седнем на един дълъг разговор. Да вмъкнем всички важни подробности, които той е пропуснал.
— Колко мило от твоя страна — отвърна горчиво тя. — Например да разкажем как вярната секретарка напомня на шефа си за рождените дни на жена му.
— Да, нещо от сорта. Но както ти сама казваш, би било неуместно да се преструвам на истински писател.
Усещах втренчения й поглед. Обух си боксерки и ги вдигнах нагоре под халата.
— А — сухо подхвърли тя. — Благоприличието на следващото утро.
— Малко е късно за благоприличие — отвърнах аз.
Свалих халата, посегнах за риза и когато закачалката издрънча глухо, неволно си помислих, че дискретното нощно измъкване цели да предотврати точно такива жалки сцени. Колко типично за нея — да не усеща кое би било уместно в момента. Сега отминалата интимност тегнеше между нас. Тишината се разтегляше, превръщаше нейната обида в едва ли не плътна преграда. Да отида да я целуна вече бе тъй немислимо, както и в деня, когато се срещнахме.
— Какво ще правиш? — попита Рут.
— Отивам си.
— Не си длъжен да го правиш заради мен.
— Боя се, че трябва да го направя заради себе си.
Обух си панталона.
— Ще кажеш ли на Адам? — попита тя.