Артър Праша, президент и ръководител на Халингтън, заяви:,Адам Ланг е един от най-уважаваните и опитни държавници в света и за нас е чест да черпим от неговия богат опит.“
Адам Ланг каза: „С радост приемам предизвикателството да работя в компания с тъй глобален обхват, вярна на демокрацията и известна с разумната си политика.“
Никога не бях чувал за Халингтън Груп, затова проверих какво пише за нея. Шестстотин служители; двайсет и четири клона по целия свят; само четиристотин инвеститори, предимно от Саудитска Арабия — и трийсет и пет милиарда долара капитал. Списъкът на контролираните от „Халингтън“ компании изглеждаше сякаш съставен от Дарт Вейдьр. Произвеждаха касетъчни бомби, самоходни гаубици, ракети-прехващачи, противотанкови хеликоптери, бомбардировачи с променлива геометрия на крилото, танкове, ядрени центрофуги, самолетоносачи. Една от компаниите осигуряваше охрана за частни предприемачи в Близкия изток, друга се занимаваше с наблюдения и проверки на данни в Съединените щати и по цял свят, а трета се бе специализирала в строежа на военни бункери и летища. В управителния съвет имаше двама бивши директори на ЦРУ.
Знам, че интернет е плодородна нива за всякакви параноични теории. Знам, че там можеш да срещнеш какво ли не — Ли Харви Осуалд, принцеса Даяна, „Опус Деи“, Ал Кайда, Израел, MI5, житни кръгове — и чрез връзките между сайтовете всичко това се обединява в една огромна конспирация. Но знаех също и колко е мъдра старата поговорка, че параноикът е просто човек, който знае цялата истина, и докато набирах „институт „Аркадия“, „Халингтън Груп“ и „ЦРУ“, усещах, че пред мен започва да се оформя нещо като очертанията на призрачен кораб, изплуващ от мъглата на данните върху екрана.
washingtonpost.com: Самолет на Халингтън свързан с. инквизиторските полети“ на ЦРУ Компанията отрече да знае каквото и да било относно програмата на ЦРУ за „извънредно екстрадиране“… един от ръководителите на престижния институт „Аркадия“ заяви…
www.washingtonpost.com/ac2/wp-dvn/A27824-2007Dec261anguage=-Кеширано — Подобни страници
Щракнах на тази история и превъртях надолу към съществената част:
Реактивният самолет на Халингтън Груп „Гълфстрийм 4“ бе фотографиран тайно — без корпоративната си емблема — на 18 февруари във военната база „Старе Киекути“ в Полша, където се смята, че ЦРУ поддържа свой таен затвор.
Това стана два дни след като по неофициални данни четирима британски граждани — Насир Ашраф, Шакил Каази, Салим Хан и Фарук Ахмед — бяха отвлечени от агенти на ЦРУ в Пешавар, Пакистан. Съобщава се, че мистър Ашраф е починал от сърдечна недостатъчност след процедура за разпит, известна под името „водна дъска“.
От февруари до юли същата година самолетът е имал 51 посещения в Гуантанамо и 82 във вашингтонската международна военновъздушна база „Дълес“, както и кацания във военновъздушната база, Андрюс“ край столицата и в американските авиационни бази в Рамщайн и Рейн-Майн, Германия.
В дневника за полетите на самолета са отбелязани също посещения в Афганистан, Мароко, Дубай, Йордания, Италия, Япония, Швейцария, Азербайджан и Чешката република.
Емблемата на „Халингтън“ се вижда на снимките, направени по време на авиационен спектакъл в Шенектади, Ню Йорк, на 23 август, осем дни след завръщането на самолета във Вашингтон от околосветско пътешествие през Анкоридж, Осака, Дубай и Шанън.
Емблемата не се вижда, когато гълфстриймът е фотографиран на 27 септември при зареждане с гориво на летище „Шанън“. Но когато се завърна на денвърското летище „Сентениал“ през февруари тази година, на снимките личеше не само емблемата на „Халингтън“, но и нов регистрационен номер.
Говорител на „Халингтън“ потвърди, че самолетът често е бил даван под наем на други организации, но настоя, че компанията не знае за какви цели може да е използван.
„Водна дъска“? Никога не бях чувал подобен израз. Звучеше съвсем безобидно, като някакъв здравословен спорт на открито, нещо средно между уиндсърфинг и спускане със салове по планински реки. Отново потърсих справка от интернет.
При мъчението „водна дъска“ затворникът се завързва здраво за наклонена маса, така че краката на жертвата да са по-високо от главата и всяко движение да бъде невъзможно. Лицето на затворника се покрива с плат или целофан, върху който разпитващият излива непрестанно струя вода. Макар че част от водата може да попадне в дробовете на жертвата, най-голямата ефективност на мъчението е в чисто психологическото чувство за удавяне. Задейства се рефлексът за повръщане, затворникът буквално усеща, че се дави, и почти незабавно моли да бъде освободен. Служители на ЦРУ, подложени на „водна дъска“ като част от тяхното обучение, издържат средно 14 секунди, преди да капитулират. Най-коравият пленник от Ал Кайда и предполагаем организатор на атентатите от 11 септември, Халид Шейх Мохамед, си спечелил възхищението на разпитващите го агенти от ЦРУ, когато успял да издържи две минути и половина, преди да направи самопризнания.