Мъчението може да предизвика жестоки болки и увреждания на белите дробове, мозъчни увреждания поради недостиг на кислород, изкълчвания и фрактури на крайниците поради опитите на жертвата да се измъкне и дългосрочни психически травми. През 1947 г. японски офицер е бил осъден на 15 години принудителен труд за военно престъпление, защото е приложил мъчението „водна дъска“ върху американски гражданин. Според проучване на „Ей Би Си Нюз“ ЦРУ е получило разрешение за прилагане на „водна дъска“ в средата на март 2002 г. и за целта е събрана група от 14 служители, обучени в този метод.
Имаше илюстрация от Камбоджа по времето на Пол Пот. Затворник лежеше по гръб на наклонена маса, с ръце и крака, вързани за краищата й. Главата му беше омотана с чувал. Инквизитор сипваше с лейка вода върху лицето му. На друга снимка заподозрян виетконговец лежеше разпънат на земята, а трима американски войници го подлагаха на подобно мъчение с вода от манерка. Войникът с манерката се усмихваше. Друг седеше върху гърдите на пленника и небрежно държеше цигара между показалеца и средния пръст.
Облегнах се назад и се замислих за много неща. Най-вече за коментара на Емет относно смъртта на Макейра — че смъртта от удавяне не е безболезнена, а мъчителна. Беше ми се сторило странно да чуя такива думи от устата на професор.
Разкърших пръсти като пианист преди финалната, най-трудна част от концерта, после изписах в търсачката нова задача: „Пол Емет“, „ЦРУ“.
Екранът незабавно се изпълни с резултати, на пръв поглед съвсем безполезни: статии и рецензии от Емет, в които случайно ставаше дума за ЦРУ; статии от други автори за ЦРУ, споменаващи неговото име; статии за института „Аркадия“, където се съчетаваха Емет и ЦРУ. Трябва да бях прегледал трийсет или четирийсет, докато най-сетне се натъкнах на нещо обещаващо.
ЦРУ в академичните кръгове Централното разузнавателно управление вече използва стотици американски учени… Пол Емет… www.spooks-on-campus.org/Church/listKI897a/html Ilk
Уебстраницата беше озаглавена „За кого си мислеше Франк???“ и започваше с цитат от доклада на комисията на сенатор Франк Чърч за ЦРУ, публикуван през 1976 г.:
Централното разузнавателно управление вече използва стотици американски учени (в това число администратори, членове на академични ръководства и аспиранти, участващи в преподаването), които не само генерират идеи и понякога осигуряват контакти за разузнавателни цели, но също така пишат книги и други материали за пропаганда в чужбина. Извън всичко това няколко десетки от тях се използват без тяхно знание за дребни оперативни задачи.
По-долу следваше списък в азбучен ред с двайсетина имена, между тях и това на Емет, и когато щракнах върху него, сякаш земята изчезна изпод краката ми.
Яростният противник на ЦРУ Франк Молинари съобщава, че през 1969 или 1970 г. студентът от Йейл Пол Емет е постъпил в Управлението, където бил назначен в отдел „Външни ресурси“ на дирекция „Оперативна дейност“. (Източник: „Вътре в Управлението“, Амстердам, 1977 г.)
— О, не — тихо прошепнах аз. — Не, не. Не може да бъде.
Навярно бях гледал екрана повече от минута, когато внезапен трясък на строшени съдове ме изтръгна от унеса. Озърнах се и видях, че едно от играещите под масата деца я е преобърнало. Докато сервитьорката тичаше натам с лопатка и четка, а бавачките (или майките) се караха децата, забелязах, че двамата късо подстригани мъже до бара не обръщат внимание на малката драма. Гледаха втренчено мен. Единият държеше до ухото си мобилен телефон.
Съвсем спокойно — във всеки случай се надявах да изглеждам по-спокоен, отколкото се чувствах — изключих компютъра и се престорих, че отпивам последна глътка кафе. Докато работех, то бе изстинало и сега го усетих върху устните си ледено и горчиво. После взех куфара и оставих на масата банкнота от двайсет долара. Вече си мислех, че ако нещо ме сполети, изтормозената сервитьорка със сигурност ще си спомни самотния англичанин, който е седял на най-вътрешната маса и е оставил абсурдно голям бакшиш. Нямам представа с какво би ми помогнало това, но тогава идеята ми се стори добра. Постарах се да не гледам към двамата късо подстригани мъже, докато минавах край тях.