Мина покрай него. И се озова на свобода. Беше близо до изхода на паркинга. Можеше да си отдъхне. В този момент обаче двигателят на някаква кола изрева зад гърба му. Погледна през рамо и видя запалените фарове. Миг по-късно потегли и самият роувър.
Вече беше извън паркинга и все още набираше скорост надолу по склона, въртейки яростно педалите. Пътят се виеше около планината като улей на тирбушон и се спускаше към равнината в центростремителна вихрушка… или поне така изглеждаше на Ласитър.
Не можеше да каже с каква скорост се движи, но беше ужасен. Роувърът беше доста назад и единственото, което виждаше от него, бе светлината на фаровете му. Колата се намираше все още някъде по средата на склона и слава Богу, не скъсяваше разстоянието.
Използваше спирачките само от време на време, накланяше се силно на завоите, оставяше на гравитацията да върши работата си и се молеше да не излети във въздуха. Сърцето му биеше до пръсване, вятърът щипеше очите му, а картата се удряше в спиците с такава честота, че направо пееше.
Малко по малко равнината започна да се издига към него. Скоро теренът щеше да се изравни и скоростта му да падне, и роувърът да започне да го застига…
Изведнъж се озова на равното. Спусна се от планината като топка за боулинг и полетя със силата на инерцията към овощната градина, която помнеше от преди. Тя отстоеше на по-малко от километър, но когато стигна до нея, вече натискаше педалите здраво, а роувърът не го изпускаше от фаровете си.
Все пак първи навлезе в горичката. Покара още малко, спря, остави колелото да падне и закуцука сред дърветата.
Мястото бе удивително подредено: изкуствена горичка, в която всички дървета се намираха на еднакво разстояние от съседите си и бяха горе-долу еднакво големи. Нямаше ниска растителност и клоните бяха подрязани до около два метра над земята.
Ласитър се обърна и видя роувърът да навлиза в поляната пред горичката. Фаровете му бяха включени на дълги светлини. Спря и известно време двигателят му работи на празен ход. След това фаровете изгаснаха, вратите се отвориха и Матрака и партньорът му слязоха.
Ласитър остана неподвижен и неспособен да повярва, че това се случва на него. Мястото му не беше тук. Той имаше прекалено много връзки, за да стигне до положение да се крие зад някакво си дърво в нечия си гора. Разполагаше с вселена от информация и цели корпорации се бореха за нея. Силни мъже на три континента работеха за него и бяха готови да направят, каквото им нареди… А сега се бе озовал тук, в тази рехава горичка, и търсеше дърво, зад което да се скрие, след като едва бе избягал от една църква. На колело!
Студено е, дявол да го вземе, и с този глезен… Усещаше, че е силно отекъл. Но не беше счупен и или ендорфините потискаха болката, или изкълчването не бе чак толкова лошо. Все пак можеше да ходи.
Някъде в далечината ромолеше река и Ласитър пое натам, разчитайки на прикритието на шума. А ако се стигнеше до най-лошото, можеше да скочи във водата, да заплува под повърхността и…
… да се удави. Температурата на водата едва ли беше над десетина градуса.
Зад него изпукаха някакви клонки и той се обърна. Камилата се приближаваше, внимавайки къде стъпва. Имаше наперената походка на хищник. Ласитър се скри зад едно дърво и зачака. Изведнъж мъжът спря, огледа се ненужно във всички посоки, дръпна ципа на панталона си, с дълга въздишка се обърна срещу близкото дърво и започна да се облекчава.
Ласитър виждаше парата от струята и знаеше, че сега противникът му е максимално уязвим. Ако изобщо можеше да се справи с него, това бе шансът му. Пое дълбоко дъх, задържа го и излезе иззад дървото.
Ако можеше да се движи нормално, сигурно щеше да измине разстоянието на четири-пет големи крачки и щеше да свали италианеца с удар със сдвоен юмрук по главата. Бе добър посрещач в бейзбола и знаеше, че ако го направи както трябва, Камилата ще рухне на земята с пишка в ръка.
Но не се получи точно така. Глезенът му беше доста слаб, а болката бе прекалено силна. Когато прекоси разделящото ги разстояние, италианецът вече бе отстъпил встрани и се бе обърнал. И тогава съвсем неочаквано Ласитър се намери на земята, притиснал дясната си буза в пръста. Десният лакът на Камилата се заби в дясното му рамо, а дланта му се стовари върху врата му. С лявата си ръка хвана лявата китка на Ласитър, а с главата си грубо притисна лицето му към земята.
Ласитър започна да се извива и дърпа, но не знаеше как да разкъса захвата, който в никакъв случай не изглеждаше импровизация. Този човек можеше да се бори, и то добре. Чуваше тежкото му дишане и вдишваше мириса на потта му.