Риордан вероятно щеше да се сети кой праща кашона, но според Ласитър щеше да го предаде на Писарчик, без да коментира.
Когато се прибра, Джо застана пред вратата на Джуди и почука. Беше събота, но предполагаше, че е тук. Джуди бе по-голяма работохоличка дори и от него самия.
— Влез! — извика тя и щом го видя, изкриви лице в смес от преувеличена изненада и престорено съжаление. Говореше по телефона, притиснала слушалката между рамото и ухото си и едновременно с това трескаво печаташе на компютъра.
Ласитър я харесваше. Имаше издължен овал и фини черти, носът й бе прав, а гарвановочерната й коса красиво обрамчваше лицето й. Беше къдрава и непокорна, така че Джуди непрестанно я подпъхваше зад ушите или нервно я навиваше около пръстите си. Бе родена в Бруклин, което си личеше по говора й.
— Ей, Джо! — каза тя и тръшна слушалката върху телефона. — Извинявай, но трябваше да довърша. Как я караш? — После се сети и стана сериозна: — Искам да кажа… добре ли си?
— Да, справям се. Виж, отбих се при теб, защото има едно-две неща… Ще си взема неплатен отпуск за известно време… — Джуди понечи да каже нещо, но той я спря с жест: — Ще говорим за това в понеделник. Бил Боухакър се прибира и… най-важното е, че искам да поеме администрацията, докато ме няма. Лио ще движи С&П, с едно изключение, а за останалото искам да се грижиш ти. Говоря за всички разследвания.
— Е… страшно благодаря!
— И още нещо.
— Давай.
— Има един опит за поглъщане от страна на AmEx, който искам да поемеш.
Джуди не скри изненадата си:
— „Американ експрес“? Даже не знаех за това.
— Никой не знае. Свръхсекретно е.
— Окей — каза тя и придърпа бележника си, — да чуем тогава какво искат.
— „Ласитър Асошиитс“.
Джуди го изгледа с нямо изумление и после нервно се засмя.
— Шега, предполагам?
Ласитър поклати глава:
— Не. Искат да ни направят техен отдел за вътрешни разследвания.
Джуди се замисли за момент. Накрая попита:
— И това ти допада?
Ласитър сви рамене:
— Не особено. Но от друга страна, аз не съм част от сделката. Те ще получат компанията… без мен.
— Значи продаваш?
— Не бих се изразил така. Но ми е направено конкретно предложение. Трябва да го разгледаме.
— И ти искаш аз да го приема?
— Не, искам да водиш преговорите и да извоюваш възможно най-изгодните за нас условия. И ако се справиш така, както през септември, на нас ще гледат вече като на бандити.
— Ама добре стана тогава, нали? — засмя се Джуди.
— Добре стана за теб — направи гримаса Ласитър.
Джуди го погледна сериозно:
— Джо, не мислиш ли, че един адвокат би бил по-подходящ?
— Не.
— Окей.
— Преди да се изнеса, ще ти приготвя резюме на принципните моменти. Не искам да чувам за адвокати, докато не договорим сделката! А дори и тогава. Само след като двамата с теб обсъдим всичко подробно.
Джуди кимна. После се намръщи.
— Защо постъпваш така? Заради Кати? Може би не трябва да вземаш толкова прибързано решение, а?
Ласитър поклати глава.
— Не, наистина искам да го направя. Предполагам, че Кати има някакъв пръст в това, но… Истината е, че работата вече не ми носи старото удоволствие. Имам чувството, че прекарвам цялото си време в ръкостискания с клиенти, спорове с адвокати и… сама знаеш как е. При нас всичко вече е добро проучване на наличната информация и повечко трудолюбие. Освен това… ако погледнеш безпристрастно на нещата, май сме все на страната на лошите.
Джуди се засмя.
— Значи и ти си го забелязал? Защо наистина се получава така?
— Няма никаква мистерия. Обяснението е, че тарифите ни са страшно високи. Единствените, които могат да си ги позволят… са лошите.
— Сериозно ли смяташ така?
— Да. Аз съм онова, на което казват „мотивиран продавач“.
— Окей, ще прегледам записките ти и… ще го направя, щом желаеш.
— Може да спестим формалностите и да те въведа в делата на обяд, какво ще кажеш? Така ще се получи по-естествено.
— Да избера ли ресторанта?
— Стига да е етиопски или виетнамски. Един часа, става ли?
— Чудесно. — Тя записа нещо в бележника си и отново вдигна поглед към него: — Ти спомена, че имало едно-две неща. Едното вече го чух… Кое е другото?
Джуди обичаше да се преструва на претрупана с работа и неорганизирана, но истината бе, че беше много делова жена. Ласитър извади копието от първата страница на паспорта на Грималди и го плъзна по бюрото към нея.