— Значи най-сетне се изясни с какво се е занимавал Грималди в Босна — каза Ласитър. — С „благотворителност“. — Вече му беше ясна и връзката между Грималди и Еглоф.
— Наричат го „мускулест католицизъм“ — обади се Бепи.
— Това е съществено — продължи Масина, чукайки с пръст по брошурата, — защото Ватикана–2 декларира, че всички вероизповедания „са осветлени от Бог“. Вие не сте католик и не можете да го разберете, но… Преди Ватикана–2 да стъпиш в православна черква или храм вместо в катедрала, беше смъртен грях. Изобщо мисълта, че… мюсюлмани, протестанти, всякакви… могат да бъдат осветлени от Бог… и да черпят еднакво от неговата благодат… е-е, това е невероятна промяна в една религия, която не чак толкова отдавна е изгаряла еретиците на клади.
Ласитър кимна, за да покаже, че е разбрал.
— С какво друго се занимават?
— Издателска дейност: книги, брошури, касети. За контрола над раждаемостта, за масонството, за абортите, за хомосексуализма — те заявяват, че хомосексуалистите трябва да бъдат жигосвани.
Ласитър се замисли.
— За колко хора става дума? — попита след малко той.
Масина сви рамене.
— Мисля, че вече са към петдесет хиляди. Може и повече. Най-много са в Италия, Испания, Аржентина… Но има и в Щатите. Дори в Япония. Сини и бели. — Като видя, че Ласитър недоумява, Масина обясни: — В „Умбра Домини“ съществуват две групи. „Белите“ са крайно стриктни: денят започва в църквата, жените скриват косите и телата си. Няма дискусии и увъртания. „Сините“…! Те са по-различни. Те „напускат света“.
— Какво означава това?
— Като монасите са. Само мъжете могат да бъдат „сини“. Полагат обет за бедност и безбрачие…
— Аз лично не съм религиозен — вметна Бепи.
— … и се измъчват.
— Искате да кажете, бичуват се?
Масина пак сви рамене.
— Това е стара традиция, а тези хора са традиционалисти.
— Кажи му за ходенето — намеси се Бепи.
— Какво „ходене“?
— Друга форма на покаяние. В неделя „сините“ получават причастие на колене. Трябва да извървят определено разстояние по този начин — така както е ходил Христос, носейки кръста си към Лобното място. Сигурно… сигурно е болезнено. Заради камъните по площада, гранитните стъпала…
Ласитър отмести поглед и чу гласа на Риордан.
— Фаянсаджия?
— Какво? — стресна се Бепи.
— Един от полицаите беше решил, че Грималди си изкарва хляба като слага плочки… защото не можа да измисли друго обяснение за мазолите по коленете му.
— Ами… ако е бил „син“…
— Кой ръководи всичко това, все пак? Някакъв епископ или…?
Масина се наклони заговорнически към Ласитър и се усмихна.
— Не сте религиозен, нали?
— Не.
— Така си и мислех. Главата на организацията винаги е бил наричан — отвори въображаеми кавички във въздуха — „прост свещеник“. Това е човек на име Делла Торе — завърши Масина.
— „Прост свещеник“… на куково лято — изсмя се Бепи. — Все едно да наречеш…
— Готвех се да уточня, че има невероятно излъчване.
— … Бийтълс „гаражна група“.
— Казах, че има магнетизъм — спокойно продължи Масина. — И е още млад. Няма четиридесет. Доминиканец, естествено. Като основателя.
— Защо „естествено“?
— Доминиканците винаги са били за ортодоксалността. „Черните монаси“. Инквизицията е била тяхна. Както и да е, този Делла Торе обича да говори. Църквата му винаги е претъпкана. Тълпата прелива чак на улицата. Когато минава сред хората, те целуват крайчеца на расото му. Гледката си заслужава…
— Къде става това?
— В Неапол. Черквата на Сан Еуфемио. Малка е. От седми век. Там всичко е постановка. Похарчено е цяло състояние за специално осветление. Чух, че били извикали професионалист от Лондон — човек, който е правил същото за представления на открито и рокконцерти. Резултатът е… готически. Когато Делла Торе застане на амвона, той сякаш изплува от мрака и благодарение на някакъв специален ефект изглежда осветен отвътре. А когато заговори — тихо и страстно, — нещо те притегля напред, към него. И ти се приисква душата ти да бъде спасена.
— Усещам, че сте били там? — погледна го Ласитър.
— Веднъж — призна Масина. — Изплаших се. Бях на косъм — показа с палец и показалец — от това да му целуна десницата.
— Мислите ли, че ще се съгласи да ме приеме?