Ласитър се опита да разбере какво казва гласът зад екрана, но не улови нито дума.
Малко след това фотографията на Бепи бе сменена от жива картина. Някакъв репортер стоеше на тротоара пред голяма църква и разговаряше сериозно с групичка деца, зяпнали в камерата. Наблизо бяха паркирали две полицейски коли и линейка.
Гласът на репортера продължаваше да звучи, докато камерата се насочваше, за да приближи до трима мрачни мъже в униформи, тикащи носилка на колелца. Паважът беше неравен, заради което мъжете имаха проблем с количката. Тя подскачаше и се тресеше, а от време на време им се налагаше и да я повдигат, за да преодолеят поредната неравност.
Картината превключи в студиото и този път, максимално концентриран, Ласитър успя да чуе: „Santa Maria… Polizia… Bepistraversi… Molto strano“. После говорителят се усмихна, размести листата пред себе си и започна с друга история от живота на Вечния град.
Ласитър продължи да изрежда каналите, но хващайки различните репортажи все по средата, не беше сигурен какво изобщо гледа. Разплакана жена с черен шал праз раменете разказваше нещо, но как можеше да разбере дали това е съпругата на Бепи, или бежанка?
Вбесен от безпомощността си, Ласитър изключи телевизора и се обади на Джуди Рифкин. Намеря я вкъщи. Във Вашингтон беше седем и половина сутринта, така че не се притесняваше, че може да я събуди.
— Джо! Къде си?
— В Рим.
— Днес следобед щях да те търся. Онази история с „Американ експрес“ взе да напича…
— Мисля, че Бепи е мъртъв. — В слушалката се възцари тишина. Джуди не знаеше какво да каже. — Тук нещата позагрубяха неочаквано и… Току-що видях лицето му по телевизията. Не знам какво разказваха, но имаше линейка, полицейски коли, носилка.
— Сигурен ли си?
— Не, не съм. Може би… може да е заподозрян в нещо. Нямам грам представа в какво се е… От друга страна, не мога да се свържа с него по телефона и… — Остра болка го преряза отстрани и той неволно изохка.
— Какво има?
— Нищо… Снощи ме напердашиха.
— Теб!?
— Да… Остави това, сега важното е какво е станало с Бепи. Погледни в агенциите — Ройтерс, АП и така нататък. Потърси с ключова дума името на Бепи и ми изпрати по факса, каквото излезе.
— В кой хотел си?
Даде й номерата и прекъсна разговора. Докато чакаше, прегледа телефонния справочник, намери там Асошиейтед прес и набра номера. Отказаха да се занимават с него. Същото стана и в ВВС, „Уестингхаус рейдио“, та дори и приятелите от „Роум дейли американ“.
Два часа по-късно на вратата на стаята му се почука и някой пъхна плик под прага. Вътре имаше две страници: заглавен факсов лист със знака на „Ласитър Асошиитс“ и втора страница. Съдържанието на факса беше:
Изпращам ти репортажа на Ройтерс. Добре ли си?
Рифкин.
1995, Авторски права на Ройтерс
Материал от библиотеката на Ройтерс
23 декември, 1995
Дължина: 152 думи
Заглавие: Жертва, намерена в църква
Място на събитието: Рим
Съдържание: Тази сутрин пред катедралата „Санта Мария Маджоре“, на няколко преки от Колизеума, бе намерено тялото на убит частен детектив. Според полицията 26-годишният Антонио Бепистраверси е бил измъчван, преди да бъде убит.
Тялото е открито от шейсетгодишната Лучилия Конти. Тя видяла жертвата на стъпалата, водещи нагоре по хълма Есквилин към задната част на базиликата. Пред репортерите мисис Конти разказва, че в началото помислила човека за един от бездомниците, отдавна завзели площад „Виторио Емануеле II“. Затова заобиколила тялото, страхувайки се, че ще й поискат пари. Като видяла обаче, че е неподвижно, се приближила и едва тогава установила, че главата на мъжа е в пластмасова торбичка.
Детективите от отдел „Убийства“ отбелязват, че инцидентът е станал в „квартал с лоша репутация“ и изразяват увереност, че престъплението ще бъде разкрито.
Ласитър прочете историята три пъти, надявайки се, че нещо не е разбрал, но и трите пъти схвана едно и също: Бепи беше мъртъв. При това беше умрял в мъки.
Изведнъж се сети, че би могъл да потърси Джани Масина. Ако имаше някой, който можеше да му каже какво се е случило, това беше само Масина. Прелиствайки задните страници на бележника си, Ласитър намери телефона на журналиста и му позвъни.
— Pronto?
— Обажда се Джо Ласитър.
— Да?
— Срещнахме се преди няколко дни и…
— А-а, разбира се! — Гласът му се пречупи. — Чули сте? За Бепи?