— Добре тогава. Чао. Весела Коледа. Ще се чуем пак.
Срещна се с Яначек и Риордан във фоайето на хотела в седем и половина. След изправящо косата шофиране по заснежените улици, половин час по-късно бяха в асансьора на клиника „Панков“ — някъде из покрайнините. Лекар в бяла манта ги въведе в отделението, където лежеше Иржи Райнер.
В стаята беше горещо, но Райнер — той всъщност бе единственият пациент — беше загърнат с одеяла. Човекът направо се беше стопил. На изпитото му лице се открояваха две огромни очи.
— Не яде — обясни Яначек и прекара ръка през косата си. Докторът му прошепна нещо в ухото и се обърна към Ласитър. Без да каже нищо повече, вдигна предупредително пръст, напомняйки им да бъдат кратки. И излезе.
Райнер гледаше Ласитър, без да мига.
— Добре, аз ще превеждам. Какво искате да кажете на пан Райнер? Извинете ме, на мистър Райнер?
— Искам да му кажа, че на седми ноември моята сестра Кати и синът й Брендън бяха убити. Гърлата им бяха прерязани. След това къщата им беше опожарена. — Той пое дълбоко дъх. — Изглежда обаче, нещо не е станало, както трябва, защото извършителят е скочил през прозореца, целият в пламъци. — Яначек преведе и се обърна към Ласитър, за да покаже, че може да продължава. — Мъжът беше силно обгорял, но го спасиха. Когато полицията се опита да го разпита, той не каза нищо. Никой така и не можа да разбере по каква причина е извършено злодеянието. — Ласитър поклати глава и повтори: — Никой.
Гледаше Яначек, докато превежда, а Райнер междувременно наблюдаваше него. Очите му се насълзиха. Без да каже нищо, той ги избърса с ръкав. Когато Яначек най-сетне свърши, Райнер заговори с разтреперан глас.
— Пита — преведе Яначек — дали сестра ти и племенникът ти са били убити преди пожара. Дали не са се съпротивлявали?
Ласитър разбираше какво иска да узнае Райнер.
— Да — потвърди той, — не са умрели в резултат на пожара. Били са убити с нож. — Реши да не споменава за многобройните рани на Кати, нито за насечените й пръсти, показващи как се бе борила за живота си.
Мъжът ритмично се поклащаше напред-назад със затворени очи, сякаш се молеше. Когато ги отвори, на лицето му беше изписано облекчение. Ласитър разбра, че се е измъчвал, преследван от образите на жена си и детето си — задушаващи се и горящи живи. Сега вече имаше нов, не така покъртителен образ, с който да се утешава. Каза нещо на Яначек и детективът преведе:
— Пита кой е този човек?
— Италианец. Казва се Грималди. Преведете му, че е човек… с минало. Наемник. Платен убиец.
Яначек преведе и Ласитър видя как Райнер изкривява лице при споменаване на името Грималди. Прехапа долната си устна и на лицето му изпълзя изражения на удивление. После поклати тъжно глава.
Ласитър посочи себе си с пръст и бавно имитира същото изражение на собственото си лице. Райнер го наблюдаваше.
— Паспортът на Грималди показва, че той е бил тук точно когато са били убити жена ви и детето ви.
— Това вече съм му го казал — съобщи Яначек с досада.
— Кажете му го пак.
Райнер тъжно поклати глава и я почука три пъти — явно искаше да му обясни, че в нея няма никакви отговори.
Разговорът се водеше по този начин още известно време. Яначек продължи да превежда. Познаваха ли се двете жени? Била ли е някога Хана Райнер в Щатите или Кати Ласитър в Чехия? Ласитър помоли Риордан да покаже на Райнер увеличена снимка на Грималди, както и на Кати и Брендън, но нещастникът само клатеше безпомощно глава, неспособен да помогне. „Ne, ne. Nevim. Nevim“, беше единственото, което изричаше. Нямаше нужда да се превежда. После Райнер бръкна под възглавницата и извади малка снимка в рамка, на която бе жена му, държаща на ръце сина им. Сребърната рамка бе във формата на сърце. Ласитър я погледна и на свой ред поклати глава. Накрая се появи докторът, ядосан, че тримата все още са тук. Райнер проговори с укрепнал глас и поиска чрез Яначек адреса и телефона на Ласитър. Ласитър му даде визитката. Докторът се опита да ги изтласка навън, но без да му обръща внимание, Ласитър отиде при леглото, взе ръката на Иржи Райнер в своята и я стисна лекичко.
— Ще разбера — каза той на английски, гледайки Райнер право в очите. Райнер на свой ред стисна ръката му по-силно и я притисна до гърдите си. После затвори очи и прошепна нещо.
— Благодари ви — ненужно преведе Яначек.
— Знам, досетих се.
След това докторът с решителен жест им посочи вратата. Ласитър погледна през рамо и видя, че Иржи Райнер е впил горящия си поглед в него. Докторът вече се готвеше да му се скара, но в този момент Ласитър се сети за нещо и бързо се обърна към Яначек: