Бийн едва изговори думата. Надолу. Надолу, надолу, надолу.
Как най-удобно ще слезеш от една гъска?
Защо изобщо си се покачил на тая гъска, кретен такъв!
Сивата стена пред тях изчезна и те надникнаха в бойната зала. Беше сумрачна — не тъмна, но толкова оскъдно осветена, че разпознаха вратата на противника само по светлините на бойните костюми на армия „Заек“, която нахлуваше през вратата.
Уигин не бързаше да се махне от портала. Стоеше там и оглеждаше залата, подредена като отворена решетка с осем „звезди“ — големи кубове, служещи за препятствия, прикритие и платформи — разпределени сравнително равномерно в пространството.
Първата задача Уигин възложи на взвод „В“ — взводът на Том Лудата глава. Взводът на Бийн. По колоната се понесе шепот: „Ендър казва да тръгнат с хлъзгане по стената“. А после: „Том казва да замразят краката си и да нахлуят на колене. Южната стена.“
Те мълчаливо влетяха в залата, след като се отблъснаха от скобите на тавана на източната стена.
— Те се подреждат в боен строй. На нас ни трябва само да ги клъцнем малко, да ги изнервим, да ги объркаме, защото те не знаят какво да ни правят. Ние сме нашественици. Затова ги обстрелваме и минаваме зад онази звезда. Не засядайте по средата. И се прицелвайте добре. Така, че всеки изстрел да е точен.
Бийн вършеше всичко механично. Заемането на стойката, замразяването на краката и навлизането с правилно ориентирано тяло вече му бяха станали навик. Бяха го правили стотици пъти. Направи го точно както трябва, както и останалите седем войници от взвода. Никой не очакваше някой да се провали. В това той напълно отговори на очакванията им.
Кацнаха до стената, неизменно в близост до скоби. Замразените им крака бяха тъмни и затулваха светлините на останалата част от бойните костюми чак докато се приближиха съвсем до противника. Близо до портала Уигин отвличаше с нещо вниманието на армия „Заек“, така че изненадата си я биваше.
Щом се приближиха, Том Лудата глава нареди:
— Разделете се и отскочете към звездата — аз на север, вие на юг.
Том Лудата глава бе упражнявал с взвода си тази маневра. Тъкмо сега беше и моментът да я приложат. Това, че се налага да стрелят по две групи, летящи в различни посоки, щеше да обърка врага.
Изтеглиха се нагоре с помощта на скобите. Телата им, разбира се, се залюляха към стената и изведнъж светлините на костюмите им грейнаха. Някой от армия „Заек“ ги забеляза и даде тревога.
Но взвод „В“ вече летеше — половината диагонално на юг, другата половина на север, и всички — под ъгъл надолу към вратата. Бийн започна да стреля. Врагът също го обстрелваше. Чу тихия вой, който означаваше, че нечий лъч е попаднал върху костюма му, но той се въртеше бавно и беше достатъчно далеч от врага, така че никой лъч не се задържаше достатъчно на едно място, за да му навреди. Междувременно той откри, че ръката му се движи идеално и изобщо не трепери. Беше се упражнявал много и това и го бе овладял добре. И удари целта точно, не в ръката или крака.
Успя да порази и втори, преди да се удари в стената и да отскочи към звездата — място на срещата. Улучи и трети враг, преди да стигне дотам, а после се хвана за една скоба на звездата и обяви.
— Тук Бийн.
— Загубихме трима — докладва Том Лудата глава. — Обаче техният строй отиде по дяволите.
— А сега? — попита Даг.
По крясъците си личеше, че сражението е в разгара си.
Бийн обмисляше видяното по пътя към звездата.
— Изпратиха дузина войници към тази звезда, за да ни ликвидират — съобщи той. — Ще дойдат от изток и от запад.
Всички го погледнаха, все едно се е побъркал. Откъде знаеше това?
— Разполагаме с около секунда — съобщи Бийн.
— Всички на юг — изкомандва Том Лудата глава.
Минаха от южната страна на звездата. Там нямаше зайци, но Том Лудата глава незабавно ги поведе в атака към западната стена. И, разбира се, там имаше зайци. Изловиха ги посред атаката им към „гърба“ на звездата, както явно си мислеха — или, както Армия „Дракон“ бе обучена да мисли, дъното й. Затова за зайците атаката сякаш дойде отдолу — точно откъдето най-малко очакваха. За броени мигове шестте заека на тази стена бяха замразени и започнаха да се реят из пространството под звездата.
Другата половина на атакуващата войска щеше да ги види и да разбере какво се е случило.
— Нагоре! — изкомандва Том Лудата глава.
За врага това беше фасадата на звездата — позицията, най-изложена на обстрел откъм основната формация. И последното място, където очакваха да отиде взводът на Том.
Щом стигнаха там, вместо да се опитат да влязат в бой с атакуващата вражеска ударна група, Том Лудата глава им нареди да стрелят по основната формация на армия „Заек“, или по-точно по остатъците й — най-вече разпасани групи, които се криеха зад звездите и стреляха по драконите, нападащи ги от няколко посоки. Петимата от взвод „В“ имаха време да уцелят по два заека всеки, преди ударната група отново да ги открие.