Без да чака заповеди, Бийн веднага се оттласна от повърхността на звездата право надолу към атакуващия отряд. Отблизо успя да застреля набързо четирима, преди воят рязко да секне и костюмът му да се втвърди и потъмнее. Заекът, който го бе уцелил, не беше от ударната група, а от основната формация над него. Но — за свое задоволство — Бийн забеляза, че заради неговата стрелба само един войник от взвод „В“ бе улучен от пратения подире им отряд. Момчето се завъртя и излезе от полезрението му.
Вече нямаше значение. Той беше изваден от строя. Но се бе справил добре. Седем сигурни попадения, а може би бяха и повече. И не беше само личният му резултат. Той бе доставил информацията, от която Том Лудата глава се нуждаеше, за да вземе добро тактическо решение, а после бе предприел дръзка акция, попречила на ударния отряд да вземе много жертви. Вследствие на това взвод „В“ остана в позиция, удобна за нанасяне на удар в тила на врага. Армия „Заек“ нямаше къде да се скрие и щеше да бъде пометена за секунди. И Бийн бе допринесъл за това.
Когато нападнахме, не се вцепених. Вършех онова, за което съм обучен, бях нащрек и мислех с главата си. Сигурно мога да се справя и по-добре, да действам по-бързо и погледът ми да е по-остър. Но като за първо сражение се справих сносно. Значи мога.
Тъй като взвод „В“ бе изиграл решителна роля за победата, Уигин изпрати останалите четирима взводни командири да допрат чела в ъглите на противниковата врата и удостои Том Лудата глава с честта да мине през нея. Това беше официалният край на играта и лампите светнаха ярко.
Майор Андерсън лично дойде да поздрави победителя и да надзирава уборката. Уигин бързо размрази улучените. Когато усети, че костюмът му е отново подвижен, Бийн изпита облекчение. Уигин събра всички войници с помощта на куката си и строи петте взвода, преди да започне да размразява войниците от армия „Заек“. Те стояха мирно във въздуха със стъпала, насочени надолу и високо вдигнати глави. Когато и последният „Заек“ бе размразен, те постепенно се ориентираха в същата посока. Противникът нямаше как да го знае, но за „Дракон“ това бе мигът на пълната победа — защото сега врагът бе ориентиран така, че собствената му врата се падаше отдолу.
Бийн и Николай вече закусваха, когато Том Лудата глава дойде на масата им.
— Ендър каза, че вместо петнайсет минути имаме време да закусваме до 07:45, а освен това ще приключим тренировката по-рано, за да можем да се изкъпем.
Новината беше добра. Можеха да забавят темпото на хранене.
Не че за Бийн това имаше значение. Храната в чинията му беше малко и той я дояде за нула време. Откакто постъпи в армия „Дракон“, Том Лудата глава го бе хванал, че раздава храната си. Бийн му обясни, че винаги са му давали прекалено много храна, Том повдигна въпроса пред Ендър и Ендър успя да убеди диетолозите да престанат да тъпчат Бийн. Днес за първи път на Бийн дори му се прииска допълнително. И то само защото бе превъзбуден от битката.
— Умно — каза Николай.
— Кое?
— Ендър ни казва, че имаме петнайсет минути да се нахраним. На нас ни се струва, че ни припира, и сме недоволни. След малко той изпраща взводните да ни кажат, че имаме време до 07:45. Това са само десет минути в повече, но на нас те ни се струват цяла вечност. Радваме се на душа и — въпреки че той по право ни се полага — сега сме му благодарни.
— Освен това, той даде възможност на взводните да съобщят добрата новина — додаде Ендър.
— Това важно ли е? — попита Николай. — Знаем, че решението е на Ендър.
— Повечето командири внимават всички добри новини да идват от тях — обясни Бийн, — а лошите да бъдат съобщавани от взводните. Но цялата техника на Уигин се гради върху взводните. Том Лудата глава влезе в сражението, разчитайки единствено на обучението и ума си. Целта му бе една-единствена — изпреварващ удар от стената, за да се озове зад противника. Всичко зависеше от него.
— Да, но ако взводните командири се изложеха, това би се отразило зле върху досието на Ендър — забеляза Николай.
Бийн поклати глава.
— Работата е там, че още в първото си сражение Уигин раздели войската — умел тактически ход — и взвод „В“ успя да продължи атаката, дори когато вече не разполагахме с предварителен план, защото Том Лудата глава действително отговаряше за нас. Не стояхме и не се чудехме какво иска от нас Уигин.