Бийн можеше да продължи да говори — нямаше план, а и несъмнено имаше да каже още много неща — но го прекъснаха. Двама от приятелите на Бонсо го сграбчиха, вдигнаха го и го притиснаха до стената по-високо от собствените си глави. Бонсо го хвана за гърлото, точно под челюстта, и натисна. Другите двама го пуснаха. Бийн увисна на врата си. Не можеше да диша. Зарита импулсивно, като се опитваше да го уцели с крак. Но дългоръкият испанец бе твърде далеч от обсега на ритниците му.
— Играта си е игра — рече тихо Бонсо. — Учителите могат да я скалъпят както си искат и да я пробутат на малкия педераст Уигин, защото им подлага гъза си. Но ще дойде време, когато това вече няма да е игра. И когато това време дойде, не замразеният боен костюм ще пречи на Уигин да мърда. Ясно ли ти е?
Очакваше отговор ли? Бийн не може да кимне, нито пък да каже нещо.
Бонсо стоеше и се усмихваше злобно, докато Бийн се мяташе насам-натам.
Пред очите на Бийн започна да причернява и тогава Бонсо най-сетне го пусна на пода. Той лежеше там, кашляше и се задъхваше.
Какво направих? Предизвиках Бонсо Мадрид. Побойник, не толкова коварен, колкото Ахил. Когато Уигин го победи, Бонсо няма да го понесе. Няма да се задоволи само с перчене. Омразата му към Уигин бе дълбока.
Щом най-сетне успя да си поеме дъх, Бийн тръгна към спалното. Николай веднага забеляза синините по врата му.
— Кой те е душил?
— Не знам — отвърна Бийн.
— Не на мене тия — скастри го Николай. — Бил е с лице към теб, виж отпечатъците от пръстите.
— Не помня.
— Ти помниш дори как са били преплетени артериите върху плацентата ти.
— Няма да ти кажа — отсече Бийн. Това вече Николай нямаше как да обори, макар и да не му харесваше.
Бийн влезе в мрежата с името ^Граф и написа бележка до Димак, макар да знаеше, че това с нищо няма да помогне.
„Бонсо е ненормален. Той е способен на убийство, а най-много мрази Уигин.“
Отговорът дойде бързо, все едно Димак бе очаквал съобщението.
— Сам оправяй кашите, които си забъркал. Недей да цивриш пред мама.
Думите го жегнаха. Тази каша не я бе забъркал Бийн, а Уигин. В крайна сметка я бяха забъркали учителите — за начало, бяха назначили Уигин в армията на Бонсо. А и да му се подиграва, че няма майка — кога учителите се бяха превърнали във врагове? Нали уж трябва да ни закрилят от смахнати типове като Мадрид! Защо аз да оправям тази каша?
Единственото, което би спряло Бонсо, е да бъде убит.
Бийн изведнъж си спомни как стоеше, гледаше проснатия на земята Ахил и крещеше: „Убий го! Убий го“
Защо не си държах устата затворена? Защо ми трябваше да предизвиквам Бонсо Мадрид? Уигин ще свърши като Поук. И пак аз ще съм виновен.
16
СПЪТНИК
— Разбирате ли, Антон, откритият от вас ключ е бил завъртян и това може да доведе до спасението на човечеството.
— Но… горкото момче! Да изживее живота си като дребосъче и да умре великан!
— Може би… иронията ще му се стори забавна.
— Колко странно е да мисля, че моят малък ключ може да се окаже спасение за цялото човечество! Поне от чудовищата-нашественици. Кой ще ни спасява, когато сами отново си станем врагове?
— Ние с вас не сме врагове.
— Хората не водят войни, защото са си врагове. Човечеството таи достатъчно омраза и алчност, страх и страст — тези неща подтикват света към война.
— Щом Господ успя да ни дари с освободител веднъж, значи се вслушва в молитвите ни и може би ще го стори отново.
— Но, сестра Карлота, вие знаете, че това момче не е създадено от Господ. То е творение на похитител, дете-убиец, учен-престъпник.
— Знаете ли защо Сатаната непрекъснато се гневи? Защото винаги когато измисли някоя особено хитроумна пакост, Господ я използва, за да наложи собствената си справедлива воля.
— Значи Господ използва покварените хора като свои оръдия.
— Господ ни дава свободата да вършим големи злини по свой избор. После използва собствената си свобода, за да претвори злото в добро по негов избор.