Уигин се появи на прага, размахал нова заповед.
Втора битка в един и същи ден.
— Тази битка ще е ожесточена, а нямаме никакво време — заяви той. — Съобщиха на Бонсо преди цели двайсет минути и докато стигнем до портала, те ще са вече най-малко от пет минути в залата.
Той изпрати четирима войници, които бяха най-близо до вратата — до един малчугани, но вече не новобранци, а калени ветерани — да съберат липсващите. Бийн се облече бързо — справяше се сам, но другите все така го обсипваха с шеги. Майтапеха се, че повече не бивало да протака, а незабавно да се заеме с тренировки по обличане.
След като надянаха костюмите, всички започнаха да се оплакват, че цялото това юркане вече изтъпявало, на армия „Дракон“ също й се полагала почивка от време на време, Флай Моло се оплакваше най-гръмогласно, дори Том Лудата глава — който обикновено се присмиваше на всичко, беше ядосан.
— Досега никой не е имал две сражения в един и същи ден! — заяви той.
— Досега никой не е побеждавал и армия „Дракон“ — отвърна му Уигин. — Нима сега ще ви натупат?
Разбира се, че не. Никой нямаше намерение да се остави да го тупат. Само искаха да се пооплачат.
Позабавиха се, но накрая се събраха в коридора и тръгнаха към бойната зала. Порталът беше вече отворен. Неколцина от закъснелите навличаха бойните си костюми в движение.
Бийн стоеше точно зад Том Лудата глава и виждаше какво става в бойната зала. Ярко осветление. Никакви звезди, никакви решетки, никакви скривалища! Вратата на противника зееше отворена, а не се виждаше нито един войник от Саламандрите.
— Олеле майко! — възкликна том Лудата глава. — И тях още ги няма вътре.
Бийн завъртя очи. Естествено, че бяха вътре. В залата нямаше никакво прикритие и те просто се бяха подредили на тавана, скупчени около вратата на армия „Дракон“ — готови да унищожат всеки влязъл.
Уигин забеляза изражението на Бийн и се усмихна, докато прикриваше устата си — сигнал да пазят тишина. Посочи с пръст около вратата, после им махна да се отдръпнат.
Стратегията беше проста и очевадна. Тъй като Бонсо Мадрид любезно бе приковал армията си към стената, оставаше им само да намерят правилния начин да влязат в залата и да ги изпотрепят.
Решението на Уигин, което Бийн одобри, беше да превърне най-едрите войници в щитове, като ги накара да коленичат и да замразят краката си. После по един по-дребен войник коленичи върху прасците на всеки от здравеняците, обгърна с ръка кръста му и се приготви за стрелба. Най-едрите войници бяха използвани за тласкачи, които да изхвърлят двойките в бойната зала.
Най-после дребният ръст си имаше своите предимства. Бийн и Том Лудата глава бяха двойката, избрана от Уигин да демонстрира на всички какво иска той. И затова, когато първите две двойки бяха запокитени в залата, Бийн трябваше да открие касапницата. Улучи трима почти едновременно — при такова близко разположение, с концентриран лъч, те просто падаха като зрели круши. Когато противникът започна да излиза от обсега им, Бийн се промъкна отстрани на Том Лудата глава, отблъсна се от него и пое курс на изток, малко нагоре, а Том бързо полетя към отсрещната стена. Щом другите Дракони забелязаха как Бийн остава невредим в огневия обсег — движеше се странично и бе трудно да го улучат — и те направиха същото. Противникът най-сетне извади Бийн от строя, но вече нямаше значение — саламандрите бяха разгромени до последния човек, не успяха дори да се отлепят от стената. Макар да бе ясно, че са лесни, неподвижни мишени, Бонсо не схвана, че са обречени, преди да замразят самия него. След това никой друг не пое инициативата да отмени първоначалната му заповед и да се раздвижат, за да не ги уцелват толкова лесно. Още един пример за това, че командирите — управляващи чрез заплахи и вземащи еднолично всички решения — неизменно биват разгромявани, рано или късно.
Цялата битка отне по-малко от минута — от момента, в който Бийн, яхнал Том Лудата глава, нахлу през портала, до замразяването на последния саламандър.
Онова, което изненада Бийн, беше, че Уигин, обикновено толкова спокоен, бе побеснял и не го криеше. Майор Андерсън дори не успя да му поднесе официалните поздравления като на победител — Уигин му изкрещя:
— Мислех, че ще ни изпратите да се бием срещу армия, която също като нас държи на честната игра!
Защо мислеше така? Сигурно Уигин бе разговарял с Андерсън и му бяха обещали нещо, а после не го бяха изпълнили.
Но майорът не му даде никакво обяснение.
— Поздравления за победата, командире.