— Смешно. А пък аз си мислех, че само на нас правят номера. — Не, щом Уигин си мисли, че на Бийн трябва да му се обяснява това, значи не разбира кой всъщност е Бийн. И все пак Уигин извика точно него в стаята си за този разговор. Едва ли е случайно.
— Игра, която се провежда девет седмици по-рано, отколкото е по правилник. Игра, която се играе всеки ден. А сега и две игри в един и същи ден. Бийн, не знам какви ги вършат преподавателите, но армията ми е изморена, изморен съм и аз, а на тях изобщо не им пука за правилата на играта. Взех данни от компютъра от предишни години. През цялата история на играта никой не е побеждавал толкова много противници и не е опазвал толкова много от собствените си войници невредими.
Какво беше това, самохвалство? Бийн отговори подобаващо, както се отговаря на самохвалко:
— Ти си най-добрият, Ендър.
Уигин поклати глава. И да беше доловил иронията в гласа на Бийн, не се издаде.
— Вероятно. Но съвсем не беше случайно, че получих такива войници. Може да са новобранци и отхвърлени от други армии войници, но събрани на едно място… Дори най-калпавият войник би могъл да стане взводен командир в която и да е армия. Какви ли препятствия не издигаха по пътя ми, а сега правят всичко възможно, за да не успея. Бийн, те искат да ни провалят.
Значи Уигин разбираше как точно е била подбрана тази армия, макар и да не знаеше кой бе извършил подбора. Или може би знаеше всичко и сега искаше да покаже тъкмо това на Бийн. Трудно беше да прецениш доколко поведението на Уигин бе пресметнато и доколко — чисто интуитивно.
— Те не могат да те провалят.
— Ами ако грешиш? — Уигин рязко си пое дъх, сякаш го прониза болка или сякаш трябваше изведнъж да поеме глътка въздух под напора на вятъра. Бийн го погледна и осъзна, че пред очите му ставаше невъзможното. Ендър Уигин изобщо не искаше да го дразни, той просто му се доверяваше. Не напълно. Но все пак му се доверяваше. Ендър бе човешко същество и позволяваше на Бийн да види това. Въвеждаше го в тесния си кръг. Превръщаше го в свой… какъв? Съветник? Довереник?
— Ами ако не греша? — опита се да го ободри Бийн.
— Не мога до безкрайност да предлагам всеки ден нови умни идеи. Един ден някой друг ще предложи нещо, което и през ум не ми е минавало, и това ще ме свари неподготвен.
— И кое е най-лошото, което може да ти се случи? — попита Бийн. — Просто ще загубиш една игра.
— Да. Точно това е най-лошото, което може да ми се случи. Аз не мога да си позволя да загубя нито една игра. Защото, ако загубя една-единствена игра…
Той не завърши мисълта си. Бийн се зачуди как ли си представя Ендър последиците. Най-много легендата за Ендър Уигин, съвършеният войник, да рухне. Нима се страхува, че армия „Дракон“ ще изгуби доверие в непобедимостта на командира си? Или става въпрос за голямата война — изгубването на една игра тук, във Военното училище, може да разклати доверието на учителите в Ендър? Нали го готвеха за командирът на бъдещето, който ще поведе флота, ако успееха да го обучат преди нашествието на бъгерите.
Бийн и този път не знаеше доколко учителите са наясно с догадките му за хода на голямата война. По-добре беше за си замълчи.
— Имам нужда от ума ти, Бийн — рече Ендър. — Искам да измисляш решения за проблеми, с които още не сме се сблъсквали. Искам да опиташ най-различни смахнати неща, които още никой не е опитвал.
Но какво целиш с това, Ендър? Какво решение си взел за мен, та си ме повикал тази вечер в стаята си?
— Защо точно аз?
— Защото, въпреки че в армия „Дракон“ има някои войници, по-добри от теб… не, не са много, само няколко… няма друг, който да мисли по-качествено от теб.
Значи, беше го прозрял. И след цял месец безизходица Бийн разбра, че така беше по-добре. Ендър го бе видял как действа в битка, бе го преценил по делата му, не по славата му на отличник и по слуховете, че изкарвал най-високите резултати, откакто съществува училището. Бийн сам бе спечелил тази оценка и тя му беше дадена от единствения човек в това училище, за чието одобрение копнееше.
Ендър подаде на Бийн чина си, за да погледне. На него бяха изписани дванайсет имена. По двама или трима войници от всеки взвод. Бийн веднага се досети по какво ги бе избирал Ендър. Всички те бяха добри войници, сигурни и надеждни. Но не онези, които се самоизтъкваха, които си падаха по външните ефекти и се перчеха. Всъщност това бяха войниците, които Бийн ценеше най-много сред обикновените редници.
— Избери си пет от тези момчета — каза той. — По едно от всеки взвод. Те ще представляват специален отряд, който ще тренираш ти. Само по време на извънредните тренировки. И ще ми докладваш какво ги учиш да правят. Не се задържай дълго на нищо. През повечето време ти и твоят отряд ще бъдете част от цялата армия — всеки с взвода си. Но ще е рядко — само когато трябва да се свърши нещо, с което единствено ти можеш да се справиш.