Имаше и нещо друго, обединяващо тези дванайсет момчета.
— Тези тук до един са новобранци. Изобщо няма ветерани.
— След изминалата седмица, Бийн, всички наши войници са ветерани. Не разбираш ли, че в индивидуалната класация на войниците всичките наши четирийсет момчета са в челната петдесетица. Трябва да слезеш седемнайсет пункта надолу, за да попаднеш на името на войник, който не е от армия „Дракон“.
— А какво ще стане, ако нищо не мога да измисля? — попита Бийн.
— Ще се окаже, че съм сгрешил в преценката си за теб.
Бийн се ухили.
— Не си сгрешил.
Лампите угаснаха.
— Ще можеш ли да намериш обратния път, Бийн?
— Вероятно няма да мога.
— Тогава остани тук. Ако се заслушаш много внимателно, ще можеш да чуеш добрата фея, която ще дойде през нощта и ще ни остави задачата за утре.
— Нали утре ще имаме ново сражение? — опита да се пошегува той, но Ендър не отговори.
Бийн го чу как се покатери на леглото си.
Ендър беше още малък за командир. Краката му не стигаха до края на леглото. Оставаше достатъчно място за Бийн да се сгуши там. Затова той се покатери горе и легна. Не смееше да шавне, за да не разтревожи съня на Ендър. Ако той наистина спеше. Ако не лежеше буден в тишината и не се опитваше да проумее… какво?
За Бийн задачата беше просто да измисля на пръв поглед глупави, объркващи маневри — които плагиатите от другите армии да сметнат за гениални — и начините да им се противопоставят. А също и погрешни нововъведения, с които да всеят объркване, за да подлъжат другите армии да подражават на напълно безсмислени стратегии. Тъй като малцина от другите командири разбираха защо армия „Дракон“ неизменно побеждава, те продължаваха да имитират техните тактики, измислени специално за конкретна битка, вместо да прозрат основния метод, използван от Ендър в обучението и организацията на неговата армия. Както бе казал Наполеон, единственото нещо, наистина подвластно на един командир, е собствената му армия — обучението, армейският дух, доверието, инициативността, командването и, в по-малка степен, продоволствието, разположението, ходовете, лоялността и храбростта в боя. Какво ще предприеме противникът и какъв шанс ще им даде, това не подлежеше на никакво планиране. Командирът трябваше да е способен да променя рязко плановете си при възникването на пречки или възможности. Ако неговата армия не е готова и не откликва с желание на волята му, умът му не струва нищо.
По-слабите командири не разбираха това. Не успяваха да прозрат, че Ендър побеждава, защото той и неговата армия откликваха гъвкаво и мигновено на промяната. Умът им стигаше само да имитират специфичните тактики, които го виждаха да използва. И въпреки че творческите измислици на Бийн нямаше да са свързани с изхода на битката, те щяха да подведат другите командири да си загубят времето в подражаване на неуместни маневри. От време на време някоя негова измислица можеше и да се окаже полезна. Но, общо взето, това щяха да са панаирджийски атракции.
Бийн нямаше нищо против. Щом Ендър искаше панаирджийски номера, важното беше, че бе избрал Бийн да ги измисля и Бийн щеше да се справи блестящо.
Но ако Ендър тази нощ лежеше буден, то не беше, защото се тревожеше за сраженията на армия „Дракон“ утре, и вдругиден, и на следващия ден. Ендър мислеше за бъгерите и как ще се сражава с тях, след като завърши обучението си и го хвърлят във войната. Тогава от неговите решения ще зависи живота на истински хора, а от изхода на битката — оцеляването на човечеството.
Къде е моето място в този план? — чудеше се Бийн. Радвам се, че бремето ляга върху Ендър, не защото аз не бих могъл да го понеса — надали ще се проваля, ако опитам — а защото съм по-уверен, че Ендър ще доведе плана докрай, не аз. Има нещо, което кара хората да обичат командира, от който зависи дали ще умрат или не. Каквото и да е то, Ендър го притежава, а аз — не. Или поне — ако все пак го притежавам — никой не разполага с доказателства за това. Не бива да забравям, че Ендър се справя и без изменения в гените. Той има способности, които тестовете не могат да измерят, защото те са заложени по-дълбоко от разума.
Ала не бива да понася цялото това бреме сам. Аз мога да му помогна. Ще зарежа — да речем — геометрията, астрономията и всички останали глупости и да се съсредоточа върху проблемите, с които той пряко се сблъсква. Ще проуча начина, по който други животни водят война, особено роящите се насекоми, защото формиките наподобяват мравки точно толкова, колкото ние наподобяваме примати.