ПЕТА ЧАСТ
КОМАНДИР
17
ЛИНИЯТА НА СМЪРТТА
— Не зная дори как да тълкувам това. Мисловната игра направи само един опит с Бийн — изкара на повърхността някакво детско лице, и той пропадна в класациите… от какво, от страх? От гняв? Някой знае ли как точно въздейства тази така наречена игра? Тя направо смля Ендър, извади онези снимки на брат му, които не бе възможно той да притежава — само че играта ги извади отнякъде. А сега и това. Да не би да е път, който ще ни доведе до нови влиятелни заключения относно психиката на Бийн? Или това просто е единственият познат на Бийн, чиято снимка се е намерила в архива на Военното училище?
— Само си приказвате, или искате да ви се отговори на някой конкретен въпрос?
— Ето на кой въпрос искам да ми отговорите: как така, по дяволите, ми твърдите, че нещо било „от голямо значение“, когато нямате представа какво означава!
— Ако някой тича подир колата ти с писъци и размахва ръце, разбираш, че явно е станало нещо важно, макар да не чуваш и дума от онова, което той ти крещи.
— Значи, това са били писъци, така ли?
— Просто използвах сравнение. За Бийн образът на Ахил е бил извънредно важен.
— Извънредно важен в положителен или в отрицателен смисъл?
— Много опростявате. Ако е в отрицателен смисъл, дали негативните му чувства се дължат на това, че Ахил е причинил на Бийн ужасна травма? Или пък е заради това, че раздялата с Ахил е била травматична и Бийн копнее отново да се съберат?
— Значи, щом имаме независим източник на информация, който ни съветва да ги държим разделени…
— Тогава този независим източник или е много, много прав…
— Или дълбоко греши.
— Ако можех да ви съобщя подробности, щях да го сторя. Прекарахме с него само една минута.
— Колко сте лукав! Вие бяхте свързали мисловната игра с всичко, което той извършваше чрез самоличността си на учител!
-Докладвахме ви за това. То отчасти се дължи на жаждата му за власт — оттам се започна, но по-късно се превърна в начин за поемане на отговорност. В известен смисъл той се превърна в учител. Освен това е използвал вътрешната информация, за да си създаде илюзия за принадлежност към колектива.
— Но той е част от него.
— Има само един близък приятел — и то отношенията им по-скоро са като между по-голям и по-малък брат.
— Трябва да реша дали да пратя Ахил във Военното училище, докато Бийн все още учи там, или да се откажа от единия, за да запазя другия. Съдейки как реагира Бийн на лицето на Ахил, какъв съвет бихте ми дали?
— Съветът ми няма да ви хареса.
— Я пробвайте.
— Според нас — съдейки по инцидента — ако ги съберем заедно, това или ще бъде извънредно лошо, или…
— Или ще се наложи да прегледам бюджета ви дълго и внимателно.
— Сър, общото предназначение на тази програма и начинът, по който работи, е следният: компютърът прави връзки, за които ние никога не бихме се досетили, и предизвиква реакции, които не сме търсили умишлено. Ние не упражняваме никакъв контрол над нея.
— Дори и да упражнявате контрол над дадена програма, това не означава, че в нея задължително присъства интелект… в нея, или в главата на програмиста.
— Когато говорим за компютърни програми, ние не използваме думата „интелект“. Смятаме тази идея за наивна. Използваме думата „комплекс“. Което означава, че не винаги разбираме какви ги върши. Не винаги получената информация е убедителна.
— Някога изобщо получавали ли сте убедителна информация?
— Този път аз избрах неподходящата дума. Когато изучаваме човешкия ум, никога не си поставяме „убедителното“ за цел.
— Тогава нека да е „полезна“. Кога сте получавали някаква полезна информация?
— Сър, казах ви всичко, което знаем. Вие бяхте взели решението още преди да ви докладваме, но можете да размислите — всичко зависи от вас. Ако искате, възползвайте се от нашите сведения, ако не искате — недейте… но дали е разумно да застреляш куриера?
— Когато куриерът не иска да каже каква вест носи, тогава, по дяволите, показалецът ми може неволно да натисне спусъка. Свободен сте!
Името на Николай фигурираше в предоставения му от Ендър списък, но Бийн веднага се натъкна на проблеми.
— Не искам — заяви Николай.