— Да го повторим и да проверим дали мога да стрелям през това време — предложи Бийн.
Вечерната тренировка свърши чак в 21:40 и почти не им остана свободно време преди лягане. Но зрелището — номерата, които подготвяше отрядът на Бийн — бе възбудило армията, вместо да я изтощи и сега войниците подтичваха по коридорите. Повечето от тях сигурно разбираха, че хрумванията на Бийн са ефектни трикове, които надали биха могли да решат изхода на една битка. Но все пак бяха забавни. Бяха нови. И си бяха на армия „Дракон“.
Бийн ги поведе навън — Ендър му предостави тази чест. Миг на триумф! И макар и да разбираше, че е манипулиран от системата — модификация на поведението чрез публично оказване на почит — все пак му беше хубаво.
Не толкова хубаво, обаче, че да приспи бдителността му. Не беше стигнал далеч по коридора, когато разбра, че сред обикалящите из отсека момчета се забелязват твърде много саламандърски униформи. В 21:40 повечето армии обикновено се бяха прибрали в спалните си помещения и само неколцина изостанали се връщаха от библиотеката, залата за видеофилми или игралната зала. Прекалено много саламандри… а всички останали войници бяха едри момчета от армии, чиито командири не питаеха особено голяма обич към Ендър. Не беше нужно да си гений, за да се досетиш, че кроят капан.
Бийн се втурна обратно и пресрещна Том Лудата глава, Влад и Горещата супа, които вървяха заедно.
— Прекалено много саламандри — съобщи той. — Движете се плътно с Ендър.
Те веднага схванаха — знаеше се, че Бонсо непрекъснато бълва заплахи как „някой“ трябвало да се разправи с Ендър Уигин и да го постави на мястото му. Бийн продължи да подтичва тромаво и нехайно към тила на армията. Подминаваше по-дребните момчета, но предупреди другите двама взводни командири и всички заместници — по-големите, които имаха шанс да надвият бандата на Бонсо в бой. Шансът не беше кой знае какъв, но се изискваше единствено да им попречат да стигнат до Ендър, докато учителите не се намесят. Нямаше начин учителите да останат безучастни, ако избухнеха отявлени размирици. Или пък бяха способни?
Бийн пресрещна Ендър и мина зад него. Забеляза Петра Арканян, която бързаше към тях, облечена с униформата си на „Феникс“. Тя се провикна:
— Здрасти, Ендър!
За ужас на Бийн Ендър се спря и се обърна. Това момче бе прекалено доверчиво.
Зад Петра неколцина „саламандри“ изравниха крачка. Бийн погледна в другата посока и забеляза още саламандри и две момчета с решителни физиономии от други армии, които вървяха по коридора срещу последните „дракони“. Горещата супа и Том Лудата глава идваха бързо насам, а подир тях тичаха други командири и по-едрите Дракони — но не бяха достатъчно бързи. Бийн им махна и в отговор Том Лудата глава ускори крачка. Останалите го следваха плътно.
— Ендър, мога ли да поговоря с теб? — попита Петра.
Бийн се почувства горчиво разочарован. Петра беше предателка. Да задържи Ендър, за да може Бонсо да го пипне — кой би предположил? Нали мразеше Бонсо, докато беше в неговата армия?
— Ще разговаряме в движение — рече Ендър.
— Трябваш ми съвсем за малко.
Тя или беше превъзходна актриса, или не подозираше нищичко, осъзна Бийн. Сякаш забелязваше единствено драконовите униформи и дори не поглеждаше останалите войници. Май в края на краищата тя не е замесена, предположи Бийн. Просто е слабоумна.
Най-сетне Ендър май забеляза, че не разполага с никакво прикритие. Всички дракони освен Бийн вече го бяха задминали и това очевидно бе достатъчно, за да го притесни — най-сетне! Той обърна гръб на Петра, отдалечи се припряно и бързо стопи разликата между него и останалите войници от армията му.
Петра се разсърди, а после бързо се втурна подире му, за да го настигне. Бийн остана на мястото си — наблюдаваше прииждащите саламандри. Те дори не го поглеждаха — само ускориха ход. Настигаха Ендър почти с темпото на Петра.
Бийн направи три крачки и почука, на вратата на спалното помещение на армия „Заек“. Отвориха му. Той каза само „Саламандрите готвят засада на Ендър“ и зайците веднага изскочиха в коридора. Появиха се, тъкмо когато саламандрите бяха минали покрай тях и се втурнаха подире им.
Свидетели, помисли си Бийн. Щяха и да помогнат, ако борбата не изглеждаше честна.
Малко по-напред Ендър и Петра разговаряха, обкръжени от по-едрите Дракони. Саламандрите продължаваха да ги следват плътно и докато вървяха, към тях се присъединяваха и други бандити. Но опасността се разсейваше. Армия „Заек“ и по-големите Дракони свършиха работа. Бийн задиша малко по-спокойно. Поне засега опасността бе отминала.