Той настигна Ендър тъкмо навреме, че да чуе сърдитите думи на Петра:
— Как можеш да допуснеш такова нещо? Не знаеш ли кои са ти приятелите? — Тя побягна и се изкатери нагоре по една желязна стълба.
Карн Карби от армия „Заек“ настигна Бийн.
— Всичко наред ли е?
— Надявам се, че нямаш нищо против, задето извиках армията ти.
— Дойдоха и ме извикаха. Ще изпратим ли Ендър до стаята му, за да го пазим?
— Да.
Карн изостана и пое заедно с групата свои войници. Сега имаха числено превъзходство над бандитите-саламандри в съотношение три към едно. Саламандрите отстъпиха още повече, а някои дори изостанаха и се изкатериха нагоре по стълбите или се спуснаха надолу по прътите.
Когато Бийн отново настигна Ендър, той бе заобиколен от своите взводни командири. Вече нямаше скрито-покрито — личеше си, че сега те бяха негови телохранители. Някои от по-малките дракони се бяха усетили какво става и се вливаха в строя. Изпратиха Ендър до вратата на стаята му, а Том Лудата глава съвсем неприкрито влезе преди него и го пусна вътре чак когато се увери, че там не го причаква засада. Все едно скенерът би пуснал някой от праговете през командирската врата. Но пък напоследък учителите непрекъснато променяха правилата. Можеше да се случи какво ли не.
Бийн лежа буден известно време, като се опитваше да измисли как би могъл да помогне. Нямаше как да не се отделят нито за миг от Ендър. Бяха длъжни да посещават учебните часове — тогава армиите бяха умишлено разделяни. Ендър единствен имаше право да се храни в командирската столова и ако Бонсо го нападнеше там… но нямаше да го нападне, не и в обкръжението на толкова много други командири. Душовете. Тоалетните. Ако Бонсо успееше да събере точните главорези, те щяха да спукат взводните на Ендър като балони.
Бийн трябваше да се опита да отдели от Бонсо поддръжниците му — точно така. Преди да заспи той успя да стъкми криво-ляво някакво планче, което би могло и да помогне, или поне да пооправи нещата. Все беше нещо, а и щеше да го съобщи на всички — така че учителите после нямаше като типични бюрократи да си налягат парцалите, а след това да разправят, че нищичко не били подозирали.
Замисли се дали не би могъл да предприеме нещо на закуска, но, разбира се, преди това на другата сутрин ги очакваше сражение. Пол Слатъри, армия „Язовец“. Учителите бяха изнамерили нов начин да променят правилата. Когато улучваха язовците, те, вместо да остават замразени до края на играта, се размразяваха след пет минути, както по време на тренировки. Но веднъж уцелените Дракони си оставаха неподвижни. Тъй като бойната зала беше претъпкана със звезди, осигуряващи много скривалища, им беше нужно време, преди да разберат, че им се налага да стрелят по едни и същи войници няколко пъти. Армия „Дракон“ се приближи до поражението повече от всякога. Битката премина в ръкопашен бой — дузината останали Дракони трябваше да наблюдават групичките замразени Язовци и периодично отново да ги застрелват, като междувременно се озъртат като обезумели и дебнат да не би някой язовец да им се промъкне изотзад.
Сражението се проточи толкова дълго, че когато излязоха от бойната зала, закуската вече беше приключила. Армия „Дракон“ се вбеси — някои от замразените в началото, преди да се усетят за номера, бяха прекарали повече от час, реейки се из въздуха в неподвижните костюми, и с течение на времето все повече оклюмваха. Другите — принудени да се бият в условия на лоша видимост срещу превъзхождащ ги числено противник, който постоянно се съживяваше — бяха капнали от умора. Включително и Ендър.
Той събра армията си в коридора и заяви:
— За днес си знаете урока. Няма да има тренировка. Починете си. Забавлявайте се. Направете отлично някое контролно.
Всички бяха благодарни за отпуснатия отдих, но въпреки това нямаше да закусят и на никого не му се ликуваше. Докато се връщаха към спалнята, някои се оплакаха:
— Но в момента сервират закуска на армия „Язовец“!
— Не, вдигнали са ги по-рано и им са сервирали закуската преди сражението.
— Не, закусили са, а пет минути по-късно са им сервирали пак.
Бийн обаче бе унил, защото не му се удаде шанс да осъществи плана си по време на закуска. Трябваше да изчака до обяд.
Хубавото беше, че тъй като армия „Дракон“ нямаше да има тренировка, главорезите на Бонсо нямаше да знаят къде да му устроят засада. Лошото беше, че ако Ендър тръгне нанякъде сам, нямаше да има кой да го пази.
И затова Бийн изпита облекчение, когато видя как Ендър влиза в стаята си. След като се посъветва с останалите взводни командири, той постави пост пред вратата му. Един войник от армия „Дракон“ пазеше пред спалнята половин час, после чукаше на вратата, следващият излизаше и застъпваше на пост. Нямаше как Ендър да излезе да се скита навън, без армия „Дракон“ да разбере.