Бийн вдигна ръце високо във въздуха.
— Единственият ни враг са гъзоликите бъгери! Цялото човечество е на една и съща страна! Всеки, който вдигне ръка срещу Ендър Уигин, е бъгеролюбец!
Отговориха му с одобрителни викове и ръкопляскания, наскачаха на крака.
Това бе първият опит на Бийн да въодушеви тълпата и той се зарадва, като видя, че — стига каузата да бе справедлива — много го биваше в това.
Едва по-късно, когато Бийн получи храната си и обядваше заедно с взвод „В“, Кибритлията дойде сам при него. Той се приближи зад гърба му и целият взвод „В“ скочи на крака още преди Бийн да го е забелязал. Но Кибритлията им махна да седнат и заговори в ухото на Бийн:
— Чуй ме, тъпо педерастче. Войниците, които смятат да разпердушинят Уигин, дори не са тук. Толкоз струва малоумната ти реч.
И изчезна.
Миг по-късно Бийн също изчезна, а взвод „В“ събираше останалата част от армия „Дракон“, за да го последва.
Ендър го нямаше в стаята му или поне не им отговори. Флай Моло, като командир на взвод „А“, пое командването и ги раздели на групи, за да претърсят спалните помещения, игралната зала, видеозалата, библиотеката и гимнастическия салон.
Но Бийн нареди на отряда си да го последва. Към банята. Всъщност, това бе единственото място, където Бонсо и хората му можеха да предвидят, че ще отиде Ендър.
Когато Бийн пристигна там, всичко вече беше приключило. По коридорите трополяха учители и медицински работници. Динк Мийкър, прегърнал Ендър през раменете, го извеждаше от банята. Ендър беше само по хавлия. Беше мокър, целият му тил беше в кръв и тя се стичаше по гърба му. Само миг бе нужен на Бийн, за да разбере, че кръвта не е негова. Останалите от отряда наблюдаваха как Динк отведе Ендър в стаята му и влезе с него, за да му помогне. Но Бийн вече се беше запътил към банята.
Учителите му наредиха да излезе в коридора. Ала Бийн успя да види достатъчно. Бонсо лежеше на пода, а един медицински работник му правеше сърдечен масаж. Бийн знаеше, че сърдечен масаж не се прави на човек, чието сърце бие. А по безучастните пози на наобиколилите ги хора се досети, че това е просто формалност. Никой не очакваше сърцето на Бонсо да забие отново. Нищо чудно. Носът му бе буквално забит навътре в главата. Лицето му представляваше кървава пихтия. Което обясняваше окървавения тил на Ендър.
Всичките ни усилия отидоха нахалос. Но все пак Ендър победи. Той знаеше какво му готвят. Беше се научил на самозащита и я бе използвал, при това — без да се помайва.
Ако Ендър бе приятел на Поук, тя нямаше да загине.
И ако Ендър бе разчитал на Бийн да го спаси, сега щеше да е мъртъв като Поук.
Чифт груби ръце подхванаха Бийн, вдигнаха го и го подпряха на стената.
— Какво видя? — попита майор Андерсън.
— Нищо — отвърна Бийн. — Бонсо вътре ли е? Пострадал ли е?
— Не е твоя работа. Не чу ли, че ти заповядахме да се разкараш?
Точно тогава пристигна полковник Граф и Бийн забеляза, че наобиколилите го учители му бяха бесни. Ала не можеха да му кажат нищо — и заради военния протокол, и защото се намираха в присъствието на дете.
— Според мен Бийн твърде често си вре носа, където не му е работа — заяви Андерсън.
— Ще изпратите ли Бонсо вкъщи? — попита Бийн. — Защото според мен той ще опита пак.
Граф го изгледа унищожително.
— Чух за речта ти в столовата — рече той. — Не сме те довели тук, за да станеш политик.
— Ако не „простудите“ Бонсо и не го махнете оттук, Ендър никога повече няма да е в безопасност и ние няма да можем да го защитим!
— Гледай си учението, момченце — рече Граф. — Това тук е работа за мъже.
Бийн се остави Димак да го повлече. За всеки случай, ако все още се чудеха дали Бийн е видял Бонсо мъртъв, той продължи още малко представлението.
— Той ще преследва и мен — рече той. — Не искам Бонсо да ме преследва!
— Той няма да те преследва — успокои го Димак. — Връща се у дома. Сигурно е. Но не разговаряй за това с никого. Нека научат от официалното постановление. Разбра ли ме?
— Тъй вярно — отговори Бийн.
— И откъде ги изнамери всички ония глупости, че не бивало да се подчиняваш на командир, който дава незаконни заповеди?
— От Единния кодекс за поведение на военнослужещия — отвърна Бийн.
— Е, ето ти един дребен факт: никой никога не е бил осъждан за това, че се е подчинил на заповед.
— Така е, защото никой не е извършил нещо толкова позорно, че да възмути общественото мнение — възрази Бийн.
— Единният кодекс не важи за учениците, поне в тази си част.
— Но важи за учителите — отвърна Бийн. — Важи за вас. В случай, че днес сте се подчинили на някоя незаконна или непристойна заповед. Да… как е точно, не знам… да стоите безучастно, когато в банята е станало сбиване? Само защото вашият командир ви е наредил да оставите едно голямо момче да пребие малко момченце?